Едва когато Бенет я хвана за ръката, тя усети, че му бе казала нещо, което не бе имало нужда той да знае, нещо, което не бе казвала на никого. Докато си напомняше, че такива грешки са опасни, устните му докоснаха пръстите й.
— Вие, лейди Хана, имате меко сърце и остър език. Елате, слезте с мен долу и се запознайте с останалата част от семейството ми.
Рийв Макджий щеше да бъде сериозно препятствие. Хана го мислеше и преди, но след като го видя със семейството му, вече бе сигурна. Тя знаеше биографията му от времето, когато бе постъпил в полицията като новобранец и после по-рядко споменаваната му работа за правителството на Съединените Щати.
Във връзката му с Кордина и кралското семейство имаше нещо романтично, ала Рийв не бе поет. По молба на принц Арманд той излиза от усамотението, което сам си е наложил, когато Габриела е отвлечена. Макар че успява да избяга, прекараното в плен време оставя своя отпечатък. Получава амнезия и Рийв е назначен да я охранява и да разследва.
Нямаше съмнение, че Дебок е дърпал конците, но макар че любовницата му е заловена и изпратена в затвора, тя така и не го издава. Като други властни мъже и Дебок внушаваше вярност. Или страх.
Докато Габриела се мъчи да възвърне паметта си, двамата с Рийв се влюбват. Макар Рийв да отказва да получи титла, той се съгласява да оглави охраната на Кордина. Ала въпреки неговия опит и умения дворецът още веднъж се оказва незащитен. Преди две години принц Александър едва не е убит. Оттогава Рийв бе успявал да блокира всякакви опити за покушение срещу членове на кралското семейство. Но Дебок щеше да излезе от затвора, а със свободата си щеше да получи и повече сила.
Хана седеше и слушаше, сплела ръце и пригладила поли.
— Ние всички знаем, че твоята пиеса ще бъде един чудесен успех. — Габриела, хванала леко ръката на Рийв, се усмихна на Ив. Буйната й червеникава коса бе подредена в небрежно елегантна прическа и обрамчваше лице, което си оставаше нежно и красиво. — Това не означава, че не знаем, че трябва да се вълнуваш.
— В момента ми се иска вече всичко да е свършило — въздъхна Ив и вдигна Мариса на коленете си.
— Но нали се чувстваш добре?
— Чувствам се прекрасно. — Пусна я отново долу. — Между глезенето на Алекс и орловия поглед на Хана не мога и с пръст да мръдна без лекарско разрешение.
— Толкова е добре, че дойдохте — усмихна се Габриела на Хана и отпи от шампанското си. — Знам от първа ръка колко е приятно да имаш до себе си приятелка. Достатъчно ли сте щастлива, за да не страдате от носталгия?
— Много съм щастлива в Кордина. — Хана седеше на дивана с изправен гръб.
— Надявам се, че докато сте тук, ще дойдете до фермата.
— Много съм слушала за нея. — Габриела е била отвлечена там, докато това е било само парче земя. — Много ми се иска да я видя лично.
— Тогава ще го уредим — обади се тихо Рийв и запали цигара. — Приятно ли прекарвате досега?
— Да. — Очите им се срещнаха и се задържаха. — Кордина е очарователна страна. Има може би приказно излъчване, ала е много реална. Особено ще ми е интересно да посетя музея.
— Мисля, ще откриете, че имаме някои много необикновени експозиции.
— Да, сър. Аз направих някои проучвания, преди да тръгна от Англия. Не се съмнявам, че много неща ще науча от моето пребиваване в Кордина.
— Добре ли е баща ви? — попита Рийв през облак дим. Хана разклати перлите си за забавление на бебето.
— Да, благодаря ви. Често ми се струва, че колкото повече остарявам аз, толкова повече се подмладява той.
— Семействата, независимо колко са големи или малки, често са центърът на нашия живот — отбеляза Рийв тихо.
— Да, това е вярно — промълви Хана, докато си играеше с бебето. — Жалко, че семействата, както и животът, не са толкова прости, както изглеждат, когато сме деца.
Бенет се бе разположил удобно в един фотьойл и се чудеше защо му се струва, че ако можеше да чете между редовете, би открил нещо много повече в този светски разговор.
— Не знаех, че познаваш бащата на Хана, Рийв.
— Само бегло. — Рийв се облегна назад с непринудена усмивка. — Чух, че Дориан отново е откраднал твоето йо-йо.
— Трябваше да го заключа в сейфа, когато чух, че той идва. — Бенет потупа джоба си. — Щях да му дам да се разбере на този малък дявол, но той си имаше съучастник. — Обърна глава да погледне към Хана.
— Трябва да се извиня заради сина си. — Габриела се усмихна и отново вдигна чашата си. — Заради това, че ви е въвлякъл в престъпление, лейди Хана.
— Напротив, беше ми приятно. Дориан е очарователен.
— Ние у дома го наричаме по друг начин — измърмори Рийв. Тази жена бе загадка, мислеше той. Колкото повече търсеше недостатъци, толкова по-малко ги виждаше. — По този случай ще изляза да ги видя какво правят. Адриен е на възраст, когато човек не може да е сигурен дали ще ги наглежда, или ще ги накара да скочат във фонтана.