— Да, мадам.
Ив протегна ръце към дъщеря си.
— Приятна разходка, миличка.
— Цветя — произнесе Мариса и се засмя на собствения си глас.
— Да, набери цветя. Ще ги сложим в твоята стая. — Тя я целуна по двете бузи и я пусна. — Никак не ми е приятно, че тази сутрин не мога аз да я изведа, но след един час имам среща в Центъра.
— Ти си чудесна майка, Ив — отбеляза Хана, когато видя загрижеността в очите й.
— Прекалено много я обичам. — Ив въздъхна дълбоко и отново взе чая си. — Знам, че е глупаво, ала когато не съм с нея, си представям безброй неща, които могат да й се случат.
— Бих казала, че това е нормално.
— Може би. Нещата се засилват още повече, защото сме това, което сме. — Несъзнателно постави ръка там, където сега спеше второто й дете. — Толкова ми се иска да й създам усещане за нормалност, а въпреки това… — Поклати глава. — Всяко нещо си има цена.
Хана си спомни, че Александър бе казал почти същите думи, когато говореше за жена си.
— Ив, Мариса е прекрасно, здраво и щастливо дете. Не знам дали някое дете може да е по-нормално от това.
Ив я погледна за момент, после опря брадичка на ръката си.
— О, Хана, не знам как съм преживяла последните две години без теб. Което ме връща там, откъдето тръгнахме. — Допълни чашата й. — Ти дойде тук на гости, а досега не съм ти оставила и миг свободно време. Това ме кара да се чувствам истински егоист.
— Причината да бъда тук е да бъда с теб — напомни Хана, макар да усещаше, че бързо губи почва.
— Причината да бъдеш тук е, че сме приятелки. Направи ми една услуга. Почини си днес, отпусни се, наслаждавай се на морския въздух. Бен може да бъде чудесна компания, честна дума. Гарантирам ти, че пет минути след като се качиш в колата, главоболието ти ще изчезне.
— Някой има главоболие ли? — попита Бен от вратата и влезе. Бе с бяла парадна униформа с червена емблема на офицер от Военноморските сили на Кордина. На левия джоб на гърдите бе избродиран кралският герб, за да се вижда, че това бе принц. Хана винаги бе приемала за пълна глупост твърденията, че жените си падат по мъже в униформа. Досега.
Той изглеждаше толкова… Зашеметяващо, призна тя, макар че практичната й страна търсеше по-малко театрална дума. Снежнобялото сако подчертаваше тена му и контрастираше на тъмната му коса. Ухили се на Хана по такъв начин, че тя бе сигурна, че бе разбрал какво впечатление й бе направил. Хана машинално стана и направи реверанс.
— Бенет, бях забравила какъв разбивач на сърца си в бяла парадна униформа. — Ив вдигна лице за целувка. — Може би все пак трябва да кажа на Хана да вземе един аспирин и да остане.
— Мисля, че лейди Хана може сама да се грижи за себе си. Нали, шери?
В този момент Хана реши, че ако ще трябва да се дуелира с него, трябва добре да владее рапирата си.
— Винаги съм можела.
— Малко си бледа. — Той я докосна с пръст по бузата. — Наистина ли не си добре?
— Няма ми нищо. — Тя се чудеше дали Бенет усеща как кръвта й кипва от този непринуден контакт. — А и Ив ме уверява, че едно пътуване покрай брега е наистина най-доброто лекарство.
— Добре. Ще я върна със зачервени бузи.
— Извинете ме за минутка, трябва да си взема чантата.
— Бенет — спря го Ив, преди да бе успял да излезе след Хана, — стори ли ми се, или наистина току-що видях нещо?
Той не се престори, че не я разбира.
— Не знам.
— Хана е живяла, защитена от всичко, Предполагам, че няма нужда да ти казвам да бъдеш… Ами, внимателен.
Макар слънчевата светлина да струеше зад него, очите му станаха студени.
— Не, нямам нужда да ми се напомня с кого може и с кого не може да има връзка човек с моето положение.
— Не го казах, за да те ядосам. — Ив моментално скочи на крака и хвана ръцете му. — Ние с теб бяхме приятели много преди да станем роднини. Моля те само защото я харесвам, а знам колко неустоим можеш да бъдеш.
Бенет омекна, както винаги с Ив.
— Ти винаги си успявала да ми устоиш.
— Ти винаги си се отнасял към мен като към сестра. — Ив отново се поколеба, разкъсвана между две вярности. — Ще бъде ли нахално, ако кажа, че тя не е твоят обичаен тип?
— Наистина не е. Може би това ме смущава. Престани да се тревожиш. — Той се наведе да я целуне по челото. — Няма да повредя твоята благопристойна английска приятелка.
— Може пък да се тревожа за теб.
— Недей. — Бенет я погали приятелски по бузата и тръгна към вратата. — Кажи на Мариса, че ще й донеса раковини.
Хана го посрещна на стълбищната площадка, спокойна и примирена с решението си.
— Надявам се, че не ви накарах да чакате.
— Имаме много време. Мога да обещая, че пътуването ще си струва помпозността и речите накрая.