Хавър бе очарователен. Сгушен в полите на дълъг хълм, с белосани къщички и дървени колиби. Рибарски лодки се поклащаха леко край подредените кейове от едната страна на пристанището. Дръзки сини цветя си пробиваха път през пукнатините на каменните диги. Мрежи се сушаха на слънце. Миризмата на слънце бе опияняваща и странно приятна в ранния утринен въздух.
На пръв поглед приличаше на спретнато рибарско градче, което оцеляваше благодарение на морето. Но когато заобиколиха пристанището, доковете станаха по-широки, сградите по-големи. Голям презокеански кораб бе обграден от товарни кораби, по траповете сновяха носачи. Както по-голямата част от Кордина, и Хавър бе повече от това, което изглеждаше. Благодарение на местоположението си и умението на своето население, това бе едно от най-добрите средиземноморски пристанища. Освен това в него бе разположена и кординската военноморска база.
Бенет провираше колата през тесните извиващи се улички и мина през няколко порти. Забавяше само колкото охраната да го познае и отсечено да му отдаде чест. Тук имаше бунгала, боядисани в розово, което напомняше на Хана за вътрешността на мида. Навсякъде растяха цветя и палми, ала тя разпозна структурата и подредеността на военна база. Малко по-късно Бенет спря пред бяла сграда, където бяха застанали мирно моряци в бели униформи.
— През следващите няколко часа — прошепна той на Хана — сме официални лица. — Протегна се към задната седалка и взе шапката си. Още докато я слагаше върху разрошената си от вятъра коса, един от моряците му отвори вратата на колата. Бенет отговори на приветствията. Знаеше, че лимузината вече бе спряла зад тях, но не се обърна да погледне, а въведе Хана в сградата. — Първо малко протоколни задължения — предупреди я той и пъхна шапката си под мишница.
Протоколните задължения се оказаха група офицери, от адмирал надолу, заедно със съпругите и военните аташета, които чакаха да поздравят и да бъдат поздравени от Негово кралско височество.
Тя изтърпя представянето, като се опита да не обръща внимание на любопитните погледи. „Не е типът на принца.“ Лесно разчиташе това заключение във всички очи, които срещаше. И бе напълно съгласна.
Предложиха им чай и разходка из сградата — заради нея. Хана се преструваше, че не разбира нищо от апаратурата, която й показваха, задаваше подходящите въпроси и се държеше възпитано, когато й даваха прости отговори. Едва ли би могла да спомене, че бе запозната с радара и с комуникационната система не по-зле, отколкото опитен оператор. В случай на нужда би могла да включи апаратурата и да се свърже с базата на МОС извън Лондон или с главния щаб на Дебок в Атина.
Вървеше покрай витрините, слушаше с привиден интерес обясненията на адмирала за разликата между разрушител и самолетоносач.
Помпозността продължи и когато излязоха навън, придружени от цялата свита, за да чакат пристигането на „Независимост“. Когато Бенет стъпи на дока, оркестърът, облечен в ослепително бели униформи, засвири бодър марш. Тълпи от хора размахваха знаменца иззад военните заграждения, вдигаха малките деца, за да зърнат принца.
Хана преброи десетина души от охраната, смесени с тълпата, освен двамата, които не се отдалечаваха на повече от една ръка разстояние от Бенет.
Дебок бе на свобода, помисли тя. Всичко бе рисковано.
Сивият разрушител направи маневра в пристана, докато тълпата аплодираше и оркестърът продължаваше да свири. Моряците на борда и на брега стояха мирно. „Независимост“ се връщаше у дома след шест месеца на море.
Мостикът тежко се спусна. Засвириха бойни тръби. Капитанът слезе да отдаде чест на офицерите и да се поклони на своя принц.
— Добре дошли у дома, капитан. — Бенет му протегна ръка и тълпата отново започна да вика.
Както винаги в такива случаи, трябваше да се произнесе реч. Хана стоеше с внимателно изражение и бавно оглеждаше множеството.
Не се изненада, че го откри там. Дребният, леко прегърбен мъж бе в края на тълпата и държеше малко кординско знаменце. Бе с прости работни дрехи и незапомнящо се лице. Никой никога не би го забелязал. Бе един от най-добрите хора на Дебок.
Днес нямаше да има атентат срещу принц Бенет, помисли тя, макар да бе настръхнала. Успешното й проникване в двореца бе едно от най-големите й постижения. Сега планът за работа изискваше внимание и хитрост, а не прибързани опити за убийство.
Във всеки случай, Хана знаеше, че Дебок не се интересува от Бенет толкова, колкото от Александър, и не толкова от Александър, колкото от Арманд. След такова дълго чакане той не би се задоволил с втория наследник на трона.