— Сигурна съм, че ще ми бъде изключително приятно, сър. Поласкана съм, че принцеса Ив ме покани да живея с нея, докато очаква раждането на второто си дете. Надявам се да й дам компанията и помощта, от която има нужда.
Макар умът му да бе зает с друго, Арманд предложи чиния с поръсени със захар сладки.
— Лейди Хана е толкова щедра, че да ни отдели от времето си. Тя е сериозен изследовател и в момента работи върху серия от есета.
Личи си, помисли Бенет и отпи от омразния чай.
— Очарователно.
Устните й трепнаха в едва доловима усмивка.
— Четете ли Йейтс, сър?
Бенет се размърда на стола си и му се прииска да си бе в конюшнята.
— Не много.
— Моите книги би трябвало да пристигнат до края на седмицата. Моля, не се притеснявайте да вземете да прочетете каквото пожелаете. — Хана отново се изправи, като държеше ръцете си сплетени. — Ако ме извините, Ваше Височество, бих желала да се погрижа за разопаковането на останалата част от багажа ми.
— Разбира се. — Арманд стана и я изпрати до вратата. — Ще се видим на вечеря. Моля, позвънете, ако искате нещо.
— Благодаря ви, сър. — Тя направи реверанс, после се обърна да го насочи и към Бенет. — Довиждане, Ваше Височество.
— Довиждане, лейди Хана. — Бенет изчака вратата да се затвори зад нея и се отпусна на облегалката на един фотьойл. — Е, за една седмица ще отегчи Ив до смърт. — Без да поглежда към чая, взе шепа дребни сладки. — Как е могла Ив да я покани?
— Ив много я е харесала по време на двете седмици, прекарани в Англия. — Арманд се приближи към един шкаф и за облекчение на Бенет извади оттам бутилка. — Хана е добре възпитана млада жена от отлично семейство. Баща й е високоуважаван член на английския Парламент. — Брендито бе силно и ароматно. Арманд наля по малко.
— Всичко това е много хубаво, но… — Бенет посегна към чашката и изведнъж замря. — Боже мили, татко, да не мислиш да ме сватосваш? Тя изобщо не е моят тип.
Строгите устни на Арманд се смекчиха от усмивка.
— Мисля, че добре знам това. Мога да те уверя, че лейди Хана не е доведена тук, за да те изкушава.
— И без това едва ли би могла. — Бенет завъртя брендито в ръце и отпи. — Йейтс?
— Някои хора вярват, че литературата се състои не само от учебници по езда. — Арманд извади цигара. В основата на врата му се бе свило напрежение. Той го насили да се съсредоточи там, вместо да се разпространи навсякъде.
— Аз предпочитам полезното пред стихчетата за несподелената любов или красотата на дъждовната капка. — От това Бенет се почувства дребен и невъзпитан, и отстъпи: — Ала във всеки случай ще направя каквото мога, за да се почувства новата приятелка на Ив добре дошла.
— Никога не съм се и съмнявал.
Вече поуспокоен, Бенет премина към по-съществени въпроси:
— Арабската кобила трябва да се ожреби по Коледа. Обзалагам се, че ще е жребче. Дракула ще има силни синове. Имам три коня, които би трябвало да са готови за изложението през пролетта, и още един, който мисля, че трябва да се изпрати на Олимпийските игри. Бих искал да уредя това през следващите няколко седмици, за да имат ездачите повече време да работят с конете.
Арманд кимна разсеяно и продължи да върти чашата в ръце. Бенет усети познатото нетърпение и го потисна. Той добре знаеше, че конюшните не са високо в списъка с приоритетите на баща му. Как биха могли да се конкурират с вътрешните работи, външните работи и много деликатната политика в Съвета на короната?
И все пак, не трябваше ли да има и още нещо? Конете не само доставяха удоволствие, но осигуряваха и определен престиж, след като кралският двор на Кордина притежаваше едни от най-добрите породисти коне в Европа. За себе си Бенет смяташе това за единствения си истински принос към семейството и към страната.
Бе работил в конюшните не по-малко робски от който и да било коняр или работник. За толкова години бе научил всичко, което можеше да се научи за развъждането на коне. За свое удоволствие бе открил, че има естествена дарба, която допълваше образованието му. За кратко време бе превърнал един добър развъдник на коне в един от най-добрите. След още десет години, бе сигурен, нямаше да има равен на него.
Имаше моменти, в които чувстваше нуждата да говори за своите коне и за амбициите си с някой друг, освен с работник в конюшнята или специалист по конете. Ала разбираше и винаги бе разбирал, че рядко този друг можеше да бъде баща му.
— Доколкото разбирам, сега не е моментът да го обсъждаме. — Той отпи още една малка глътка от брендито си и зачака баща му да му каже какво му тежи на ума.
— Извинявай, Бенет, боя се, че наистина сега не е моментът. — Бащата изпитваше съжаление. Принцът не можеше да си го позволи. — Какъв ти е графикът за следващата седмица? Можеш ли да ми го кажеш?