И двамата помислиха за Дебок.
— Често в Англия, особено по това време на годината, аз се оплаквам от студа и влагата. — Хана се размърда на седлото и се усмихна при мисълта за своя дом. — Поглеждам през прозореца и си мисля, че почти съм готова да продам душата си за една топла и слънчева седмица. А когато замина, започват да ми липсват облаците, мъглата и мириса на Лондон. — Отново подкараха конете. — Има един човек, който продава печени кестени на ъгъла до нашата къща. Можеш да си купиш едно малко пликче и да си топлиш с тях ръцете, да ги миришеш, просто да ги миришеш, преди изобщо да започнеш да ядеш. — Отново се усмихна на спомена, но дори не допускаше колко замечтана бе усмивката й. — Понякога съм се чудила как някъде може да има Коледа без печени кестени.
— Не предполагах, че Англия толкова ти липсва.
Тя самата допреди малко също не бе предполагала.
— На човек домът винаги му липсва. Сърцето му е винаги там. — И това, което бе тя, всичко, което някога бе правила, винаги бе първо за Англия.
— Често съм си мислил колко ли му е трудно на Рийв — каза Бенет. Звуците на морето тук, толкова на изток, се чуваха по-ясно. — Макар че те с Бри всяка година прекарват почти по шест месеца в неговата ферма в Америка. Знам, че Бри се чувства там не по-малко у дома си, отколкото в Кордина.
— За много хора истинското удоволствие идва с приспособяването. — Не бе ли вярно това и за нея, през целия й съзнателен живот?
— На Ив и е много по-трудно. Тя прекарва само по няколко седмици със семейството си в Америка.
— Някоя любов е по-голяма от друга. Някои потребности са по-силни. — Самата Хана едва бе започнала истински да разбира това. — Ив би живяла навсякъде, стига Александър да е с нея. И мисля, че това е вярно и за зет ти.
Да, беше вярно. Може би това бе една от причините за безпокойството в него. През последните няколко години бе видял колко красиви, колко силни могат да са истинските чувства, истинските връзки. По някакъв начин те винаги му изглеждаха толкова далеч от него, толкова непостижими.
А сега я имаше Хана.
— Би ли обърнала гръб на Англия заради любов?
Изкачиха се по-високо и тя за пръв път зърна морето.
Гледаше него, ала пред очите си виждаше очарователните извивки на Темза.
Би ли могла? Такава голяма част от живота й, от дълга й бяха свързани с Англия. Дори сегашната й задача имаше за цел не само да осигури безопасността на кралското семейство на Кордина, а и да защити нейната страна от Дебок.
— Не знам. Ти специално си разбрал колко силни могат да бъдат някои връзки.
Гората стана по-рядка. Оставащите дървета бяха огънати и обрулени от вятъра откъм морето. Пътеката тук бе по-неравна, затова Бенет застана между ръба и Хана. Като го видя, устните й трепнаха, но не каза нищо. Той нямаше откъде да знае, че тя може да язди презглава надолу по тази пътека без седло и юзди. Освен това се оказа, че непривичното чувство, че бе защитавана, й бе приятно.
Без дървета, които да спират силата му, вятърът фучеше от морето и носеше солени пръски. Дори здраво стегнатата коса на Хана не можеше напълно да му устои. Тънки измъкнали се кичури танцуваха край лицето й. Тя видя как една чайка улови вятъра и плавно се понесе във въздуха. Друга, много по-ниско, се плъзгаше по водата, търсейки храна.
— Направо дъхът ти спира. — Хана спря, колкото да въздъхне.
Бенет видя това, което винаги бе в сърцето й, ала толкова рядко се показваше в погледа й. Любовта й към приключенията, силата и риска. Това я правеше красива, възбуждаща, загадъчна. Толкова му се искаше да протегне ръка към нея, че стисна здраво юздите да се спре.
— Исках да те доведа тук, но се страхувах, че може да се уплашиш от височината.
— Не, много ми харесва. — Конят й запристъпва нервно и тя го укроти с лекотата на дългия опит. — По света има толкова много красиви места, ала толкова малко са неповторимите. Това място е неповторимо. Мисля, че бих могла… — Хана замълча потресена. — Това е изгледът от онзи пейзаж в музея. В момента не се задава буря, но мястото е същото, нали?
— Да. — Той нямаше представа, че за него означаваше толкова много тя да го познае. Както нямаше представа и какво общо имаше това с внезапното и непреодолимо прозрение, че бе влюбен в нея. Напълно. И окончателно.
Отметна назад глава, защото вятърът хвърляше косата в очите му. Искаше да я вижда ясно в този може би най-важен момент в живота си.