Макар да бе взела добра преднина, Хана чу как я настигат. Зарадвано се приведе по-ниско над шията на коня и го пришпори.
— Не можем да ги надбягаме — каза в ухото му. — Но можем да ги надхитрим.
Предизвикателството й бе достатъчно. Тя изостави пътя и се шмугна в гората. Пътеката бе тясна и неравна, ала това, което жертваше като бързина, го наваксваше от маневреност. Бенет бе по петите й, но Хана яздеше в средата и не му оставяше място да я изпревари. Изскочи от горичката по-малко от две дължини пред него. Инстинктът й подсказа да завие рязко наляво и да се втурне към следващия хълм, и неочакваната маневра накара Бенет да спре. И въпреки това той продължаваше да я настига, така че когато конюшните се показаха, двамата яздеха почти глава до глава. Тя се засмя, отново зави и препусна към плета.
Бенет за момент изпита паника, като си я представи как лети над главата на коня и се стоварва на земята. И в следващия момент двамата прескочиха рамо до рамо плета и с тропот препуснаха към конюшните.
Пипит стоеше, опрял ръце на кръста си. Бе ги наблюдавал, откак се бяха спуснали от височината. Дракула се носеше напред плавно и мощно. Това можеше да се очаква, помисли Пипит и изтри ръце в панталоните си. Нямаше друг кон в Кордина — а и в Европа, ако питаха него — който да може да се сравни с този жребец.
Ала докато гледаше как жената поддържа дистанцията, той помисли, че принц Бенет най-после си бе намерил половинката.
Бенет дръпна поводите и скочи от гърба на коня. Вълнението все още пулсираше в главата му. Хана бе само на секунди след него и се смееше гърлено и малко задъхано. Преди да бе успяла да слезе, той я хвана за кръста и я обърна към себе си.
— Къде си се научила да яздиш така?
Тя опря ръце на гърдите му, не само за равновесие, а и да запази разстояние между тях.
— Това е единственото нещо, в което ме бива, освен литературата. Бях забравила колко ми е липсвало през тези последни няколко месеца.
Бенет не можеше да откъсне очи от нея. Сега в погледа му имаше чисто желание, първично, живо. Препускането, което биха могли да направят заедно, щеше да бъде също толкова диво, толкова безразсъдно, колкото това, което току-що свърши. По някакъв начин го знаеше, почти го вкусваше. По причини, които не можеше да назове, имаше чувството, че държи в ръцете си две жени. Едната спокойна, другата страстна. Не бе сигурен коя го привличаше повече.
— Ела утре пак да яздиш с мен.
Веднъж бе риск и удоволствие. Втори път, Хана знаеше, би било глупава грешка.
— Не мисля, че е възможно. Наближава премиерата на пиесата на Ив и в театъра има много работа.
Нямаше да я натиска. Бе си обещал, че ще й даде време да свикне с присъствието му. От момента на върха, когато осъзна какво точно означаваше тя за него, реши по-твърдо от всякога да я ухажва както трябва.
За пръв път на „развратния принц“ му се случваше такова нещо, помисли той и отстъпи крачка назад да й целуне ръката.
— Конюшните са на твое разположение винаги, когато намериш време да ги използваш.
— Благодаря. — Хана вдигна ръка към косата си, за да се увери, че всички фиби са си на мястото. — Много ми беше приятно, Бенет, наистина много.
— На мен също.
— Е, Ив сигурно ме чака.
— Върви. Ние с Пипит ще се погрижим за конете.
— Благодаря. — Протакаше. В момента, в който го осъзна, тя се овладя. — Довиждане, Бенет.
— Довиждане, Хана. — Той кимна и я проследи с поглед как върви към двореца. Усмихна се и потупа коня по гърба: — Ще стигна до нея, приятелю. Просто ще отнеме малко време.
Времето вървеше бързо. Заключена в стаята си, Хана държеше писмо от Съсекс. Вътре щеше да намери отговора на Дебок на искането, което бе направила само преди няколко дни в музея. Когато седна зад бюрото си, ръцете й не трепереха. Разряза плика с ножа с дръжка от слонова кост. Вътре имаше едно обикновено, дори скучно писмо от позната във Франция. Отне й по-малко от петнадесет минути да го декодира.
Искането е удовлетворено. Трети декември, двадесет и три и тридесет. Кафе „Дофин“. Сама. Свръзката ще попита на английски колко е часът, след това ще направи коментар на френски за времето. Внимавайте информацията ви да оправдава изключението от правилата.
Довечера. Следващата крачка щеше да бъде направена довечера. Тя сгъна писмото, прибра го обратно в плика, но го остави на видно място на бюрото. До него имаше една единствена бяла роза, която Бенет й бе изпратил тази сутрин. Хана се поколеба, после си позволи удоволствието да докосне цвета.
Само ако можеше животът да е толкова сладък и прост.
Малко по-късно вече чукаше на вратата на принц Арманд.