Отвори й секретарят, който й се поклони сковано и съобщи името й на принца. Арманд се изправи зад бюрото си и даде разрешение да бъде поканена.
— Ваше Височество. — Хана направи дълбок реверанс. — Извинявам се, че ви безпокоя.
— Ни най-малко, Хана.
— Но вие сте зает. — Тя стоеше на прага със сплетени ръце. — Искам само да ви помоля за един съвет. Ако е удобно, ще дойда по-късно.
— Сега е удобно. Моля ви, влезте и седнете. Майкъл, би ли довършил тези документи? Аз ще поговоря насаме с лейди Хана.
— Разбира се, Ваше височество. — Майкъл излезе заднишком, като се кланяше. Когато вратата се затвори, Хана отпусна ръце и с твърда стъпка се приближи към бюрото.
— Имаме шанс. Трябва незабавно да се обадите на Рийв.
— Не ми е спокойно — каза Арманд по-късно, когато зет му седеше срещу него. — Откъде можем да сме сигурни, че Дебок ще повярва на информацията, която Хана ще му подхвърли?
— Защото е толкова близо до истината. — Рийв пресуши втората си чаша кафе. — Тя никога няма да се приближи до него, освен ако не му даде нещо важно, нещо, което той няма откъде другаде да получи.
— Ала дали ще й повярва?
— Моята работа е да направя така, че да повярва — обади се тихо Хана. — Ваше Височество, знам, че от самото начало имате възражения, но до този момент всичко върви точно както го искаме.
— До този момент — съгласи се Арманд и стана. Махна и на двамата да седнат обратно, за да може спокойно да крачи из стаята. — Сега аз съм в положението да моля една жена, жена, която и семейството ми, и аз самият сме заобичали, да отиде сама на среща с един човек, който убива колкото заради парите, толкова и за удоволствие.
— Тя няма да бъде сама.
При тези думи на Рийв Хана се изправи на стола си.
— Трябва да бъда сама. Ако у Дебок или някой от хората му се появи и най-малкото подозрение, че не съм сама, цялата операция отива на кино. Няма да го допусна. — Сега и тя стана. — Посветила съм на това две години от живота си.
— И аз имам намерение да се постарая да поживеете още малко — отвърна кротко Рийв. — Подозираме, че главният щаб на Дебок е в една малка вила на около осем километра оттук. Имаме хора, които я наблюдават.
— А хората на Дебок наблюдават тях.
— Оставете тази част на мен, Хана, и си вършете своята работа. Имате ли скиците и описанието на охранителните системи?
— Да, разбира се. — Тя седна отново раздразнено. — И знам, че не трябва да ги давам на никой, освен на Дебок.
— И знаете също, че при първия знак, че нещата не вървят добре, трябва да се измъкнете.
Хана кимна, макар да нямаше никакво такова намерение. — Да.
— В кафенето ще има разположени двама души.
— Защо просто не изстреляте сигнална ракета? — сопна му се тя.
Рийв разбираше притесненията й, ала само си наля трета чаша кафе.
— Другият вариант е да ви поставим радиопредавател.
— Последният агент, който се опита да вкара радиопредавател при Дебок, беше върнат на МОС в три кашона.
Рийв размърда рамене:
— Изборът е ваш.
Хана отново стана.
— Не съм свикнала да бъда изнудвана, Рийв. — Той не отговори и тя стисна зъби. — Знам, че по тази задача сте ми началник, така че не вярвам да имам голям избор.
— Радвам се, че се разбираме. — Рийв стана и я хвана за ръката. — Хана, известна ми е вашата репутация. Защо да не кажем, че просто не искам да губя един от най-добрите агенти? — Пусна я и се обърна отново към принца: — Трябва да задвижа някои неща. Ще ви държа в течение.
Арманд изчака, докато вратата отново се затвори.
— Още един момент, моля — каза на Хана. — Седнете, ако обичате.
Тя искаше да остане сама, да планира всички подробности. Оставаха само няколко часа. Но възпитанието й бе също толкова силно, колкото и обучението й, затова Хана седна.
— Искате ли да преповторя нещата, сър?
— Не. — Устните му трепнаха, съвсем леко. — Вярвам, че достатъчно добре съм се ориентирал в положението. Имам един личен въпрос, Хана, и предварително ви моля да не се обиждате. — Той седна срещу нея, изправен по военному. — Лъжа ли се, или синът ми наистина ви харесва?
Тя веднага сплете ръце. Цялото й тяло бе нащрек.
— Ако имате предвид принц Бенет, сър, той е много мил.
— Хана, заради мен, моля ви за момент да забравите увъртането и обноските. Много често задълженията не са ми позволявали да прекарвам достатъчно време със семейството си, ала това не означава, че не познавам децата си и не ги познавам добре. Убеден съм, че Бенет е влюбен във вас.
Тя моментално пребледня.
— Не. — Преглътна, но втория път гласът й прозвуча също толкова силно: — Не, не е влюбен. Може би е малко заинтригуван, ала само защото аз не съм от типа жени, с които е свикнал да си прекарва времето.