— Не съвсем. — Безпокойството се бе върнало. Бенет стана и закрачи от прозорец до прозорец. Колко близко изглеждаше морето, и в същото време колко далеч. За момент му се прииска отново да е на кораб, на сто километра от сушата, а на хоризонта да се задава буря. — Знам, че в края на седмицата трябва да отида до Хавър. „Независимост“ се връща от плаване. Имам среща с фермерския кооператив и няколко обеда. Касел всяка сутрин ми съобщава графика. Ако е важно, мога да го помоля да ти го напечата. Сигурен съм, че ще прерязвам поне една лента.
— Чувстваш ли се притеснен, Бенет?
Бенет сви рамене и допи брендито си. После непринудената му усмивка се върна. В края на краищата, животът бе прекалено кратък, за да се оплаква човек от него.
— Лентите ме ядосват. Другото поне изглежда, че има смисъл.
— Нашият народ очаква от нас не само да го управляваме.
Бенет се отвърна от прозореца. Слънцето зад гърба му бе високо в небето и светеше ярко. Каквото и да си мечтаеше понякога тайничко, кралската кръв, с която бе роден, винаги си казваше думата.
— Знам, татко. Проблемът е, че аз нямам търпението на Александър, спокойствието на Бри или твоето самообладание.
— Скоро може и да ти потрябват. — Арманд остави чашата и погледна сина си в очите. — След два дни Дебок ще бъде освободен от затвора.
Дебок. Само от това име в Бенет се надигаше ярост. Франсоа Дебок. Човекът, по заповед на когото сестра му бе отвлечена. Човекът, който бе подготвил опит за убийство и на баща му, и на брат му.
Дебок.
Бенет притисна ръка към белега точно под лявото си рамо. Там бе попаднал куршумът, а спусъкът бе натиснат от любовницата на Дебок. Заради Дебок. От Дебок.
Бомбата, поставена преди по-малко от две години в посолството в Париж, бе предназначена за баща му. Вместо него тя бе убила Сюар, един верен сътрудник, оставяйки жена му вдовица и три деца сирачета. Това също бе дело на Дебок.
И през всичките тези години, вече почти десет, откак Габриела бе отвлечена, никой не бе доказал участието на Дебок в отвличането, в заговорите и убийствата. Бяха привлечени най-добрите следователи в Европа, включително зетя на Бенет, но никой от тях не бе успял да докаже, че Дебок е дърпал конците.
А сега, само след дни, той щеше да бъде свободен.
Бенет не се съмняваше, че Дебок ще продължи да търси отмъщение. Кралското семейство бе негов враг, ако не за друго, поне защото повече от десет години бе държан в затвора в Кордина. Както нямаше съмнение и че през тези десет години той продължаваше да се занимава с търговия на наркотици, оръжия и жени.
Нямаше съмнения, нямаше и доказателства.
Охраната щеше да се засили. Мерките за сигурност щяха да се затегнат. Интерпол щеше да продължи работата си, както и Международната охранителна система. Ала и Интерпол, и МОС от години се опитваха да задържат Дебок за убийство и заговор за убийство. Преди той да бъде поставен под контрол и връзките на неговата организация прекъснати, Европа нямаше да бъде в безопасност.
Бенет излезе в градината, пъхнал ръце в джобовете си. Поне тази вечер бяха вечеряли семейно. Това донякъде бе успокоило напрежението, макар че малко можеше да се каже пред новата приятелка на Ив. Той се съмняваше дали такава смирена и превзета жена би могла да усети никакво напрежение около масата. Тя отговаряше, когато я питаха, и цяла вечер въртя в ръцете си една чаша вино.
Десет пъти щеше да си пожелае лейди Хана да се върне в Англия, ако не бе видял колко добре се чувства наистина с нея Ив. Снаха му беше бременна в третия месец с второто си дете и нямаше нужда от допълнителното напрежение на разговорите за Дебок. Две години по-рано й я едва не загина, докато предпазваше Александър. Ако лейди Хана можеше да разсейва Ив от мислите за Дебок, дори за по няколко часа на ден, неудобството от присъствието й в двореца щеше да си струва.
Трябваше да поговори с Рийв. Бенет стисна ръцете си и юмруци. Рийв Макджий бе не само съпруг на сестра му. Като началник на охраната той сигурно щеше да знае нещо повече. А Бенет определено имаше въпроси, десетки въпроси. Правеха се много повече неща от простото поставяне на допълнителна стража. Бенет не искаше да преживее следващите няколко седмици на сляпо, докато други се грижат да защитят него и неговото семейство.
Изруга тихо и вдигна очи към небето. Луната бе наполовина пълна, без нито едно облаче пред нея. В друг момент сред това благоухание от градината би му се приискало да има жена, с която да гледат заедно небето. Сега, объркан и смутен, предпочиташе самотата.