— Разбира се.
Бе негов ред да се усмихне.
— Възхищавам се от самоувереността.
— Аз също.
— Струва ми се, че съм ви задължен, задето преди няколко месеца изгладихте нещата с размяната с нашите средиземноморски съседи.
— За мен беше удоволствие. Изглежда, мосю, че във веригата има някои слаби звена.
— Така изглежда — измърмори той. Вече се бе замислил да възложи на Рикардо да отстрани Буфе. Жалко, помисли Дебок. Буфе повече от десет години му беше верен и ценен сътрудник. — Добре ли си прекарвате времето в Кордина?
Сърцето й започна да бие малко по-силно, ала тя отново отпи.
— Дворецът е доста красив. — Размърда рамене и плъзна поглед по стаята. — Аз също обичам красотата. Тя ми помага да компенсирам факта, че Бисетови са малко отегчителни.
— Не сте ли впечатлена от кралското семейство, лейди Хана?
— Не се впечатлявам лесно. Те определено са много симпатични хора, но са толкова… Всеотдайни. — В гласа й прозвуча леко презрение, съвсем леко. — Аз предпочитам да се посветя на нещо по-осезаемо, отколкото чест и дълг.
— А вярност, лейди Хана?
Тя отново се обърна към него. Гледаше я внимателно, като се опитваше да надзърне в душата й, да види отвъд нея.
— Мога да бъда вярна. — Докосна с език ръба на чашата си. — Стига да ми е изгодно.
Бе риск и го знаеше. Предателството в организацията на Дебок се наказваше със смърт. Хана чакаше, външно спокойна, а по гърба й се стичаше струйка пот. Той за момент се вгледа в нея, после отметна назад лъвската си глава и се разсмя. Тя усети как всяко мускулче в тялото й запя от облекчение.
— Честна жена. Уважавам това. Да, уважавам го много повече, отколкото клетвите за вярност. — Дебок вдъхна ароматния френски дим и отново го издуха. — Изглежда, че ще ми е от полза да продължавам да го правя изгодно за човек с вашите умения и амбиции.
— Надявах се, че ще погледнете на нещата по този начин. Предпочитам изпълнителния клон, ако ме разбирате, мосю Дебок, ала съм готова да работя за това. Организацията, възлагането на работа се възнаграждава толкова повече от изпълнението, не мислите ли?
— Да, наистина. — Той отново се вгледа замислено в нея. Приличаше на кротка, добре възпитана и заможна млада жена. В жените Дебок предпочиташе ненатрапчива, непретенциозна външна обвивка. Спомни си за миг за Джанет Смидърс, която преди почти десет години бе използвал и се бе освободил от нея. Лейди Хана можеше да се окаже много по-интересна и по-способна. — Вие сте с нас вече от две години?
— Да.
— И през тези две години сте доказали, че сте много полезна. — Стана и взе плика от бюрото. — Предполагам, носите това за мен?
— За вас го носех. — Хана завъртя чашата в ръцете си. — Макар да ми е неприятен начинът, по който ви беше предадено.
— Моите извинения. Информацията ви е интересна, лейди Хана, но се боя, че е непълна.
Тя преметна крак върху крак и се отпусна назад на стола.
— Една жена, която пише на хартия всичко, което знае, бързо губи цената си. Това, което не е там, е тук. — Сложи пръст на слепоочието си.
— Разбирам. — Той харесваше служителите, които си знаят и пазят цената. — Ако предположим, че се интересувам от охранителните системи в кралския дворец, в Центъра за изящни изкуства и в музея с цел да елиминирам тези системи, бихте ли могла да запълните празнотите?
— Разбира се.
— А ако ви попитам как стигнахте до тази информация?
— Това беше целта на посещението ми в Кордина.
— Една от целите. — Заинтригуван, Дебок потупа с плика по дланта си. — Добре е, че сте успели да се сближите с принцеса Ив.
— Добре е, ала не беше трудно. На нея й липсваше женска компания. Аз съм услужлива. Суетя се около дъщеря й, изслушвам страховете и оплакванията й. Като поемам част от работата й, печеля и благодарността на принц Александър. Той се тревожи, че жена му ще се умори, докато носи детето.
— И ви вярват?
— Безрезервно. И защо не? — добави Хана. — Семейството ми е много уважавано, обноските ми са безупречни. Принц Арманд ме приема като младата племенница на покойната си съпруга. Моля за извинение, мосю, но не бяха ли това причините да възложите точно на мен да намеря място в двореца?
— Да, това бяха. — Дебок се облегна назад. Тя му харесваше, ала още далеч не й вярваше напълно. — Чух, че младият принц проявява интерес към вас.
От това нещо в нея замръзна.
— Вашата мрежа от информатори е достойна за възхищение. — Погледна към празната чаша и въпросително я наклони. Той незабавно стана да й я напълни. Времето й бе достатъчно да възвърне самообладанието си. — Бенет, както сигурно добре знаете, проявява интерес към всяка жена, която му е под ръка. — Засмя се тихо, опитвайки се да не се мрази. — Той всъщност е само едно момче, при това разглезено. Открих, че най-простият начин да се справя с него е да демонстрирам липса на интерес.