— Да ви питам нещо. Ако един човек иска да унищожи друг, какво прави?
— Най-простото е да сложи край на живота му.
Той се усмихна и сега тя най-после видя злото. Бе скрито под класата, украсено с елегантност, но бе съвсем реално.
— Аз не съм прост човек, Хана. Смъртта е прекалено окончателна, а и когато е бавна, скоро свършва. За да се унищожи един човек, душата му, сърцето му, е нужно нещо повече от куршум в мозъка.
Говореше за Арманд, тя знаеше. Не бе моментът да иска от него да назовава имена и да разкрива плановете си. Нищо нямаше да й каже и щеше да й вярна по малко Хана остави чашата си и се опита да мисли като него.
— За да унищожиш човека напълно, трябва да му вземеш това, което е най-ценно за него. — Сърцето запулсира в гърлото й. Започна да й се гади. Ала когато заговори, в гласа й се долавяше студено възхищение: — Децата му?
— Вие сте не само красива, а и интелигентна. Дебок се приведе и хвана ръцете й. Тя почувства противното тъмно движение на смъртта. — За да се накара един човек да страда, за да се унищожи душата му, му отнемаш това, което обича най-много и го оставяш да живее. Децата и внуците му мъртви, страната му в хаос. Няма да му остава нищо, освен да страда. А една страна без наследник става нестабилна… И доходоносна, ако човек е умен.
— Всичките — прошепна Хана. Помисли за малката Мариса, толкова красива и мила, за Дориан с изпоцапаното му лице и ослепителната му усмивка. Изведнъж я обзе толкова силен страх за тях, че се уплаши да не се изпише в очите й. Сведе поглед към ръката му върху нейните и към студения твърд блясък на диамантите. — Всичките ли, мосю? — Когато мислеше, че отново може да има доверие на себе си, вдигна очи към него. Той се усмихваше. В мъждивата светлина на свещниците изглеждаше блед като дух и безкрайно по-плашещ. — Не е лесна задача, дори за човек с вашата сила.
— Нищо, което си струва, не е лесно, скъпа моя. Но както казахте, нищо не е невъзможно, особено когато някой се е сближил и му вярват. — Тя вдигна вежди. Не трепна, не се отдръпна. Работа, каза си. Лейди Хана бе съвсем делова. Предлагаха й работа, най-жизненоважната, която можеше да й предложи Дебок. — Вие сте старателно подбрана, лейди Хана. От повече от десет години аз имам една мечта. Вярвам, че вие сте инструментът, за да я видя осъществена.
Тя стисна устни, сякаш обмисляше нещо, а съзнанието й препускаше напред. Дебок бе направил своя анонс. Кралски анонс. Хана не каза нищо и пръстите му се плъзнаха леко по ръката й. Като паяк, помисли тя. Красив и много хитър паяк.
— Това е много голяма отговорност като за човек с моята позиция във вашата организация.
— Това може да се промени. Буфе се пенсионира… Ще му търся заместник.
Хана остави ръката си да лежи под неговата и докосна с върха на езика горната си устна.
— Гаранция, мосю.
— Думата ми.
Тя се поусмихна.
— Мосю…
Той кимна, изправи се и натисна едно копче на бюрото си. След секунди се появи Рикардо.
— Лейди Хана ще замести Буфе. Уреди нещата, Рикардо. Дискретно.
— Разбира се. — Светлозелените очи бяха полупритворени, като от удоволствие.
Хана изчака вратата да се затвори. Един човешки живот бе свършил.
— Може да дойде ден, когато да решите да ме заместите също толкова лесно.
— Не и ако продължавате да ми доставяте удоволствие. — Той вдигна ръката й и я целуна. — Имам чувството, че ще продължите.
— Трябва да ви кажа, мосю, че се отвращавам от убиването на деца. — Пръстите му се стегнаха върху нейните, съвсем леко, ала тя не трепна. — Ще трябват пет милиона американски долара, за да преодолея това отвращение.
Видя го в очите му. Дебок би могъл да счупи пръстите й със същата лекота, с която би ги целунал. Хана продължаваше да го гледа спокойно, надявайки се, че не насилва късмета си.
— Парите ли ви изкушават, скъпа?
— Не ме изкушават, доставят ми удоволствие. Аз обичам удоволствията.
— Имате две седмици да ми доставите удоволствие, лейди Хана. След това аз ще ви върна услугата. — Без да пуска ръката й, я вдигна на крака. — А сега, като проява на доверие, ще ми кажете какво не сте отбелязали тук.
Тя се приближи до чертежите и се приготви да лъже.
Бе изтощена. За десет години никоя задача не я бе оставяла с такова чувство, че бе изпразнена и омърсена. Докато минаваше през портите на двореца, си мислеше само за един горещ душ, под който да изтърка каквито следи бяха останали от одеколона на Дебок.
Рийв стоеше на сто метра зад портите. Хана спря колата и го изчака да се качи при нея.
— Дълго ви нямаше. — Той се вгледа внимателно в нея. — Не беше в плана повече от час да сте извън контакт.