— В плана беше да стигна до Дебок.
— И успяхте ли?
Тя свали още малко прозореца си.
— Срещнах се с него на една яхта, „Непобедими“. Закотвена е на около осем километра на североизток. Има поне шест въоръжени пазачи, предполагам, че са два пъти повече. Дебок получи информацията, която искахме да има. Аз заставам на мястото на Буфе.
Рийв вдигна вежди:
— Трябва доста да сте го впечатлили.
— Това беше идеята. — Хана се чудеше кога ще успее да отмие от устата си вкуса на неговото бренди. — Планира нещо за премиерата на пиесата на Ив. — Рийв замръзна до нея и тя продължи: — Не вярвам, че ще направи нещо директно срещу семейството. Изглежда мисли, че би било забавно просто да обърка нещата. Много е предпазлив в изразите си. Нищо направо. Дори ако свидетелствам срещу него, ще е трудно да бъде обвинен в заговор. Всичко звучи като хипотеза, като теория.
— Имате ли някаква представа къде смята да направи своя ход?
Хана за миг се заслуша в птичката, която си изливаше сърцето.
— Струва ми се, че най-много се интересува от двореца. Той е най-голямото предизвикателство за него. Имаме две седмици.
— Ще направи своя ход след две седмици?
— Такъв срок ми е дал да избия вашето семейство. — Тя се обърна към него и видя, че бе пребледнял. — Всички вас, освен Арманд, Рийв. Децата, всички. Иска да разбие сърцето на Арманд и да остави Кордина без наследник. Ако вярвате на моята преценка, иска го и за лично удовлетворение, и заради печалбата, която би могъл да извлече, когато Кордина бъде хвърлена в хаос.
Рийв извади цигара, но не я запали.
— Вярвам на преценката ви.
— Имаме две седмици да го спрем или да го убедим, че съм направила това, което иска.
Това бе неговото семейство, неговото сърце, ала Рийв знаеше, че трябва да разсъждава студено и безстрастно като нея.
— Да не ви подвежда?
Хана за момент се замисли, после поклати глава:
— Не вярвам. Разбира се, възможно е да се отърве от мен, след като свърша работата, но мисля, че е по-вероятно да продължи да ме използва. Свършихме добра работа с подхвърлянето на информация за мен, а и през последните две години му спестих известни неприятности и пари. Ако вярва, че мога да му дам това, той ще седи и ще чака.
— Трябва да кажем на Арманд.
— Знам. — Ала не и на Бенет. На Арманд и само на Арманд.
— Засега продължавайте, както обикновено. — Рийв й посочи да кара напред. — Ще ни трябва време.
— Премиерата на Ив е след няколко дни.
— Ще се справим. Вие вървете да поспите. Щом имаме указания, ще ви съобщя.
Тя слезе от колата и се обърна към Рийв:
— Искам го. Искам го за себе си. Знам, че е непрофесионално и глупаво, но ако имам този шанс, ако намеря начин, аз лично ще го очистя.
Рийв не каза нищо. Той вече се бе заклел в същото.
ОСМА ГЛАВА
— Не искам да идваш тази вечер.
— Знаеш, че трябва да дойда. — Ив се бе изправила срещу съпруга си, мрачна и упорита. — Това е моята пиеса, моята трупа, моето представление. Нямам избор, Алекс.
— Можеш да измислиш някакво извинение. — Той я гледаше, облечена в тъмносиня рокля, която оставяше раменете й открити и стигаше до глезените. Косите й бяха прихванати отзад, така че падаха върху едното й рамо като абанос. И след всичките години, откак я познаваше, само като я погледнеше, сърцето му се разтуптяваше. — Знаеш колко може да бъде опасно. Имаме информация и можем да сме сигурни, че тази вечер ще има някакъв инцидент. Не искам ти да имаш нещо общо.
— Аз имам нещо общо. — Бе уплашена. Откак Рийв й каза, че имат сведения за очаквани проблеми в театъра на премиерата, нервите й бяха опънати. Да, бе уплашена, ала бе не по-малко решителна. Приближи се към кристалното огледало над бюрото, сякаш имаше някакво значение да провери прическата си. — Аз съм написала тази пиеса, аз съм я поставила. И което е по-важно и от двете — продължи, преди той да бе успял да я прекъсне, — тази вечер мястото ми е в театъра, защото съм твоя съпруга.
Фактът, че всичко това бе вярно, не значеше нищо. Алекс искаше Ив да остане в двореца, в безопасност, недосегаема. На сърцето му щеше да е спокойно, ако знаеше, че тя бе тук, в апартамента, който сама бе обзавела, високо в двореца, който бе бил дом на няколко поколения. Тук нищо не можеше да й се случи. Навън можеше да й се случи всичко.
— Любов моя, Рийв рядко греши. Ако той казва, че тази вечер ще има неприятности, искам да си далеч оттам. Фактът, че очакваш дете, е достатъчна причина да бъдеш извинена. Знам, че пиесата е важна за теб, но…
— Да, важна е — прекъсна го Ив. — Ала ти си по-важен.