— Тогава го направи заради мен. Остани тази вечер у дома.
Тя наклони глава, като едва сдържаше и нервите, и гнева си.
— Александър, би ли останал с мен?
— Ако беше възможно, разбира се. — Той нетърпеливо прокара ръка през косата си. И преди бе използвала този номер и срещу него нямаше какво да се възрази. — Не мога да се затварям всеки път, когато Дебок започне да вдига шум.
— Заради Кордина — промълви Ив. — А Кордина сега е и мой дом.
— Ив… — Бе мислил, че я обича толкова, колкото бе възможно да се обича. Всеки ден откриваше, че може да я обича още повече. — Ти си най-скъпоценното нещо за мен. Веднъж едва не те изгубих.
Тя се приближи към него. Знаеше, че първата стъпка, първото докосване трябваше да са нейни. Хвана ръцете му и го погледна в очите.
— И аз теб, Алекс. Ще седя до теб в кралската ложа, където ми е мястото.
От другата страна на вратата Хана чуваше ясно разговора. В такива моменти й беше трудно да мисли за това, което правеше, за това, което й предстоеше да направи, като за поредната задача. Вътре имаше хора, на които бе започнала да държи. Бисетови за нея вече не бяха имена или символи, а приятели. След десет години опасни игри тя знаеше колко рисковано можеше да бъде да се сприятели.
Затвори очи, пое дълбоко въздух и почука.
— Влезте. — Това бе гласът на Александър, с нотки на раздразнение. Хана отвори вратата, но не пристъпи прага.
— Извинете, обезпокоих ви.
— Разбира се, че не. — С топлотата, която й бе толкова присъща, Ив се усмихна и я покани с жест. — Виждам, че си готова за вечерта. — Огледа с известно съжаление строгата сива рокля и прическата на Хана. Бе се надявала, че с времето ще успее да я убеди да посмекчи образа си. Тази вечер обаче имаше по-важна работа. — Ние тъкмо щяхме да слизаме.
Хана видя как Ив отново хвана ръката на Александър.
— Мислех, че може да имаш нужда от помощ.
— Не, няма нищо. — Ала тревогата не напускаше очите на Ив. — Хана, не искам да се чувстваш задължена да идваш със семейството. Като знаем, че има вероятност за инцидент… Може би ще ти е по-удобно да останеш у дома.
— Разбира се, че ще дойда. — Хана намести шала на раменете си. Омразната тайна бе скрита дълбоко. — И наистина вярвам, че всичко ще бъде наред. Е, ако нямаш нужда от мен, ще сляза долу.
— Моля те, не говори повече за това — продължи Ив в момента, в който Хана затвори вратата зад себе си. — Ела да кажем лека нощ на Мариса, преди да тръгнем.
— Ив… — Александър я привлече към себе си. Усещаше леко наедрелия й корем, където спеше другото им дете. — Обичам те.
— Само думи — прошепна тя и се опита да се засмее. — Обещай да ми го покажеш след пиесата.
Александър опря буза на косите й.
— Имаш думата ми.
Бенет вече чакаше в голямото фоайе. Дори през разстоянието, което ги разделяше, Хана усещаше нетърпението му. Нетърпение, помисли тя, примесено с безразсъдство, които елегантният вечерен костюм не можеше да скрие. Той си търсеше неприятности. Нещо повече, надяваше се да ги намери.
— Ето те и теб. — Макар да й се усмихваше, умът му вече бе другаде. Инстинктивно я хвана за ръката, още щом Хана слезе по стълбите. — Няма нужда да идваш тази вечер, Хана. Ще бъда по-щастлив, ако не дойдеш.
Чувството за вина я обля толкова бързо, че преди да бе успяла да се спре, стисна успокоително ръката му.
— Сега дори и ти говориш като Ив — отбеляза весело. — Аз искам да отида. Смътен намек от анонимен източник е глупава причина човек да пропусне една вечер в театъра.
Бенет докосна грозда от перли на ухото й.
— На това ли му викат английска храброст?
— На това ние му викаме здрав разум.
— Както и да му се вика, искам да стоиш близо до мен. Ще има достатъчно охрана, за да се задушим, но предпочитам лично да те държа под око. — Поведе я към вратата.
— Ив и Александър са почти готови. Казах им, че ще ги чакам.
— Охраната предпочита да сме разделени. — Той кимна кратко на Клод. — Ти ще пътуваш с мен. Татко ще дойде с Александър и Ив.
— Добре. — Тя излезе в обсипаната със звезди нощ, спокойно стиснала пистолета в обшитата си с мъниста вечерна чантичка.
Всички билети за премиерата бяха разпродадени. Много преди да се вдигне завесата местата бяха заети, така че до кралската ложа долиташе гълчавата от разговорите. Когато Бисетови влязоха, се разнесоха оглушителни аплодисменти. Докато се правеха поклони, Хана стоеше отзад и оглеждаше морето от лица.
Бе сигурна, че ако Дебок бе тук, щеше да го открие.
— Центърът е преровен два пъти — прошепна Рийв в ухото й. — Тук няма нищо.
Тя кимна и зае мястото си. Завесата се вдигна.