Коленете й трепереха, ала тя овладя гласа си и отговори със същия тон. Накратко докладва.
— Всичко стана за не повече от пет минути. — Струваха й се като часове.
— Просто лош късмет, че Бенет ви е намерил. Но пък легендата ще мине. Той има репутацията на отличен стрелец. Сега трябва само да го успокоя. — При тази мисъл Рийв въздъхна. Той познаваше добре Бенет, познаваше и всички Бисетови. Ако веднъж се ядосаха, трудно им минаваше. — Сутринта ще говорим за това, за да представите на Дебок най-подходящата история.
— Той никога няма да ми прости.
Рийв бе достатъчно чувствителен, за да разбере, че сега Хана нямаше предвид Дебок.
— Бенет не е нито несправедлив, нито коравосърдечен. Той ще се сърди, че е бил държан в неведение, но няма да ви обвинява.
— Няма ли? — Тя излезе в нощта, без да поглежда назад.
Хана седеше до прозореца към градината. Докато гледаше луната, мина час, после още един. В двореца бе тихо. Може би другите се бяха върнали, но тя не би могла да ги чуе, защото стаите й бяха обърнати към вътрешния двор. На гостите винаги даваха най-хубавия изглед и най-спокойното място.
Много добре си представяше как бе реагирал Бенет на обясненията на Рийв. Ала не Рийв щеше да обвинява той. Хана знаеше, че виновната ще бъде тя, и го бе приела. Сутринта Бенет сигурно щеше да настоява да говори насаме с нея.
Нямаше да му се извинява. Хана вдигна малко по-високо глава. Щеше да приеме гнева и студенината му, но нямаше да се извинява, че бе тази, която беше, и такава, каквато бе.
Обичаше го. Той едва ли щеше да й повярва сега, ако имаше правото да му го каже. Тази вечер би умряла заради него, не само заради дълга, не само заради честта, а и заради любовта си към него. Бенет сега никога не би разбрал и повярвал в това. Може би така бе най-добре. Ако чувствата й към него бяха излезли извън нейния контрол, бе по-разумно, по-безопасно, ако неговите чувства към нея бяха умрели.
Все пак имаше да изпълнява задача и да довърши двугодишна работа.
Тя опря глава на перваза на прозореца и й се прииска да бе в Лондон, където нощта щеше да е студена и влажна и щеше да мирише на река.
Той не почука. Времето за добри обноски, официалности и дребни мили жестове бе отминало. Хана се бе свила на стола до прозореца, опряла ръце на перваза и облегнала глава на тях. Бе разпуснала косите си и те падаха по гърба й върху семплата бяла роба. Човек почти би повярвал, че бе жена, изгубена в нощта. Бенет вече не вярваше на това, което виждаше, и много малко вярваше на онова, което чувстваше. Когато затвори вратата зад себе си, тя бързо се изправи.
Не го бе очаквала тази нощ. Когато погледна лицето му, Хана разбра, че би трябвало да го очаква. Стегна се, защото знаеше най-лошото.
— Говори ли с Рийв?
— Да.
— А с баща ти?
Той вдигна вежди. Макар да бе свалил официалното си сако, можеше да се държи съвсем като принц, когато пожелаеше.
— Ще говорим утре, макар че това не те засяга.
Тя леко кимна.
— Само дотолкова, доколкото влияе върху моето положение в момента.
— Макар че ти очевидно не го знаеш, аз не съм глупак. Положението ти остава непроменено. — Бенет извади от джоба си малкия пистолет, отиде до нощното шкафче и го остави. — Твой е.
Не, нямаше да й прости. Мислеше, че бе готова да го приеме. Оказа се, че не е била права.
— Благодаря. — Студено като него отиде до шкафчето и прибра пистолета в чекмеджето.
— Ти си отличен стрелец, лейди Хана.
Чекмеджето се затвори с лек удар.
— Добре съм тренирана.
Той хвана брадичката й, не нежно.
— Да, за Бога. Чудя се какви ли други таланти имаш. Измамата определено е най-големият. Колко жени можеш да бъдеш?
— Колкото се наложи, за да си свърша работата. Ако ме извиниш, аз съм много уморена.
— О, не. — С другата си ръка хвана косите й. Мислеше през какво го бе прекарала тази вечер. Тревога, истински ужас и предателство. — Страх ме е, че това вече не минава. За мен, във всеки случай, скромната и добре възпитана английска лейди вече я няма. Картите на масата, Хана.
Това, от което сърцето й се свиваше, бе страх, осъзна тя. Не страх, че би я наранил физически, не страх, че в гнева си би направил нещо, което да изложи на опасност операцията, а страх, студен и непоносим, че винаги ще я гледа така, както я гледаше в момента.
— Съмнявам се, че мога да ти кажа много неща, които Рийв вече не ти е казал. Операцията започна преди малко повече от две години. МОС имаше нужда от агент вътре, така че…
— Основните моменти ми бяха представени. — Бенет отпусна ръце и ги сви в юмруци. — Малко късно, ала информацията изглежда достатъчно пълна. След като си се внедрила в организацията на Дебок, си се правила, че изпитваш симпатия към Ив, за да получиш достъп до двореца. — Видя пробягалата по лицето й емоция, но не бе готов да я изтълкува. — По този начин Дебок ще се заблуждава, че има свой човек вътре. Като играеш ролята на двоен агент, ще си осведомена за плановете му и когато той се опита да направи нещо, властите ще могат да го предотвратят и да разрушат организацията му. Казано ми беше да съм благодарен, че си толкова добра в това, което вършиш.