Когато чу кучетата да лаят, тялото му се напрегна. Бе мислил, че е сам, дори бе сигурен, че е сам. Във всеки случай, старите му хрътки никога не лаеха по роднини или познати слуги. Той се насочи безшумно към звука, почти надявайки се на сблъсък.
Чу смеха й и звукът го изненада. Не бе смирен и превзет, а свободен и щастлив. Видя как Хана се наведе да погали кучетата, които се притискаха към бедрата й.
— Леле, каква хубава двойка сте. — С усмивка се протегна да ги почеше. Лунната светлина огряваше лицето и шията й.
Бенет веднага присви очи. В момента съвсем не изглеждаше обикновена и покорна. Лунната светлина подчертаваше чертите на лицето й, озаряваше нежната й английска кожа и правеше и без това тъмните й зелени очи още по-тъмни. Би се заклел, че в тях вижда и сила, и страст. А бе мъж, който оценяваше и двете в една жена. Смехът й отново се разнесе, ярък като слънчева светлина, зноен като мъгла.
— Не, недейте да скачате — предупреди тя кучетата, които се въртяха около нея. — Ще ме изкаляте цялата, какво ще обяснявам после?
— Обикновено е по-добре човек изобщо да не обяснява.
Хана рязко вдигна глава. Бенет видя изненада, или поне така му се стори, но тя бързо отмина. Когато се изправи, това бе отново спокойната, незабележима лейди Хана. Той отдаде страстта, която му се бе сторило, че бе видял, на играта на светлосенките.
— Добър вечер, Ваше Височество. — Тя си позволи само за миг да се наругае наум, че е била сварена неподготвена.
— Не знаех, че в градината има и някой друг.
— Аз също не знаех. — А трябваше да знае. — Моля да ме извините.
— Няма за какво. — Бенет се усмихна, за да я успокои. Винаги съм мислил, че градините не се използват достатъчно. Не можехте ли да спите?
— Не, сър. Винаги съм неспокойна, когато пътувам. — Кучетата я изоставиха и дойдоха при него. Хана стоеше под цъфтящия жасмин и го гледаше как ги гали със силните си ръце. Бе съвсем наясно, че безброй жени се бяха наслаждавали на същото непринудено докосване. — Видях градината през прозореца и реших, че мога да се поразходя. — Истината бе, че това, което я накара да излезе, след като се бе запознала с обстановката, бе ароматът им, екзотичен и подмамващ.
— Аз също я предпочитам нощем. Нещата нощем често изглеждат различни — продължи той, като отново я наблюдаваше. — Не мислите ли?
— Естествено. — Тя сплете пръсти малко под талията си. Бенет бе прекрасна гледка, на слънчева или на лунна светлина. Когато днес следобед влезе в кабинета на баща си, Хана помисли, че костюмът за езда му стои най-добре. Кучетата се върнаха да подушат сплетените й ръце.
— Харесват ви.
— Винаги съм обичала животните. — Тя разплете пръсти да ги погали. Той за пръв път забеляза, че ръцете й бяха нежни, дълги и тънки като тялото й. — Как се казват?
— Борис и Наташа.
— Подходящи имена за руски хрътки.
— Дадоха ми ги, когато бяха малки. Кръстих ги на имената на героите от един американски анимационен филм. Шпиони.
Ръцете й се поколебаха само за част от секундата.
— Шпиони ли, Ваше Височество?
— Глупави руски шпиони, които през цялото време гонят един елен и една катеричка.
Стори му се, че отново го видя, проблесналия в очите й смях, от който с лицето й ставаше нещо особено.
— Разбирам. Никога не съм била в Америка.
— Не сте ли? — Бенет се приближи, ала не видя нищо, освен една млада жена с добро телосложение и ненатрапчиви маниери. — Очарователна страна. Кордина е тясно свързана с нея, откак двама от членовете на кралското семейство се ожениха за американци.
— С което, сигурна съм, са разбили надеждите на доста европейци. — Хана се успокои дотолкова, че да си позволи една предпазлива усмивка. — Преди няколко години се запознах с лейди Габриела. Много красива жена.
— Да, наистина. Знаете ли, аз няколко пъти съм ходил в Англия. Странно е, че никога не сме се срещали.
Хана позволи на усмивката си да се задържи.
— О, срещали сме се, Ваше Височество.
— Борис, седни — изкомандва Бенет, като видя, че кучето вдига лапа към роклята на Хана. — Сигурна ли сте?
— Съвсем сигурна, сър. Но пък вие едва ли си спомняте. Беше преди няколко години на благотворителен бал, даван от принца на Уелс. Кралицата майка ви запозна с мен и с братовчедка ми Сара. Струва ми се, че вие със Сара се сближихте…
— Сара? — Мислите му прескочиха назад. Паметта му, винаги добра, беше безпогрешна, когато ставаше дума за жени. Макар да си спомняше Хана само като смътна сянка до блестящата й и дръзка братовчедка. — Как е Сара?
— Много добре, сър. — Ако имаше сарказъм, той бе добре прикрит зад обноските. — Щастливо омъжена за втори път. Да й предам ли вашите поздрави?