Ала кръвта й вече започваше да кипи.
Бенет го знаеше. Бе мъж, който разбираше страстта, желанието, уязвимостта и как едното може да подхрани другото. Бе използвал такива неща и преди, винаги с добро настроение, и за да дава, и за да получава. Сега щеше да ги използва, за да нарани толкова дълбоко, колкото бе наранен самият той.
Жените го бяха смущавали, развеселявали, смайвали и очаровали. Но никоя жена преди Хана не го бе наранявала. Това, че го бе сторила толкова непреднамерено, не от злоба, а спокойно, безстрастно, правеше греха й непростим. За пръв път през живота си Бенет държеше в ръцете си жена с единственото желание да й причини болка.
Или поне така си казваше.
Под халата й имаше само плът. Разбра го още преди да смъкне плата по голото й рамо. Тук имаше сила. Веднъж вече го бе почувствал. Сега почувства и мекотата. И двете му действаха, точно както неговото докосване действаше на нея. Когато тя започна да се бори, той се отмести, така че халатът да се разтвори.
Хана не се паникьосваше лесно, ала сърцето и желанията й изневериха. В момента, в който Бенет плъзна длан по голата й кожа, огънят на удоволствието отвори вратата на страха. На възбудата. На страстта. Тя започна да се бори и двамата се затъркаляха по леглото, вплетени в битка. Стройното му тяло криеше желязна сила, която едновременно я изненада и възбуди. Мускули се надигаха под ризата му, докато отблъскваше движенията й и я докарваше там, където я искаше. Хана отново се озова притисната под него. Ръцете й бяха като вързани от халата, който се бе смъкнал по гърба й.
Погледна го задъхано. Бе победена, но съвсем не готова да се предаде. Лунната светлина падаше върху лицето й, така че кожата й изглеждаше млечнобяла, очите горящи. Страхът в тях се бе превърнал в укор. Разбърканата й коса се бе разпиляла по леглото и му напомняше за морски сирени и вещици.
— Ще те мразя.
Нещо тихо се скъса в него. Сърцето му или може би душата му. Той не й обърна внимание и се съсредоточи върху нуждата да я накаже, задето го бе накарала да обича една илюзия.
Отново спусна устни, ала тя отвърна глава. Малка защита, при това неразумна, защото устните му намериха меката извивка на шията й. Хана затаи дъх, после издиша със стон. От този звук сърцето му се заблъска, а вкусът й бе неповторим и опасен като чувствата му към нея.
Искаше да я обича и да я мрази. Имаше нужда да я утеши и да я накаже. Мъчеше се да я нарани и да й достави удоволствие. Насред цялата тази бъркотия забрави за всичко друго, освен за Хана.
Нежни по природа, загрубели от работа, ръцете му се движеха по тялото й. С върха на езика си описваше мъчителни, подмамващи пътечки по кожата й. Чувстваше я как се разгорещява и става сякаш по-уханна и мека. Тя се извиваше под него, но движенията й само възбуждаха още повече и двамата.
Изведнъж тялото й замръзна, почти сякаш дори дишането й спря. След това започна да трепери.
Никога не бе чувствала по-силно тялото си, никога не бе по-далеч от всяка разумна мисъл. Искаше да си спомни защо Бенет бе с нея, защо това не бе добре и за двама им, ала можеше само да чувства. Причините вече нямаха значение, последствията бяха забравени. Той искаше. Хана искаше. Правилното и неправилното бяха за нормалните хора.
Когато устните му се върнаха към нейните, тя чакаше. Бенет откри не отстъпчивост, не страх, а страст, която Хана безмилостно бе обуздавала през по-голямата част от живота си. Сега той я бе освободил и тя за миг помисли, че никога вече нямаше да успее да я скрие напълно.
Нетърпение. Отчаяние. Отново се изтърколиха върху леглото, но в друга схватка. Халатът й бе изгубен някъде, така че ръцете й бяха свободни да го уловят. С движение, което би могло да му каже всичко, Хана се обви около него.
Остани с мен. Обичай ме. Разбери ме.
После дори това бе изгубено сред вихъра от жарава, от който и двамата останаха без дъх.
Веднъж вече бе усетил вулкана в нея. Сега, когато той избухна около него, бе потресен от силата му, от мрачната му ярост. Ветрецът, който разлюляваше завесите, бе прохладен и лек. В средата на леглото имаше клада, която и двамата разпалваха все по-силно и по-силно.
Хана трескаво разтвори ризата му, като разпиля по пода и завивките копчета. Смехът й се разнесе, нисък и зноен, какъвто го бе чувал веднъж преди, ала сега в него имаше нотка на нещо, което би могло да бъде тържество. После, когато тя плъзна ръце по гърдите му, смехът премина във въздишка. Гола плът срещна гола плът и целувката й бе гореща и гладна.
Нещо прещрака в него. Като любовник винаги се бе държал разумно, грижливо, внимателно. Никога не бе приемал любовта като игра, нито като състезание. Тя винаги бе резултат на симпатия, на естествен връх на желанията.