— До върха? — Страхът го стресна, като нещо противно в гърлото. — Какво имаш предвид?
— Срещнала се е със самия Дебок и след като е успяла да дискредитира един от най-близките му помощници, сега е заела мястото му. Рийв ти е обяснил, че според Дебок тя е тук в двореца като негов агент.
Горчивината бе по-осезаема от страха. Той се съсредоточи върху нея.
— Много добре играе играта.
— Един агент в нейното положение или играе добре играта, или губи живота си. Ти от първа ръка знаеш, че Дебок не се колебае да убива. Нейното име и самата операция се пазеха в най-строга тайна не за да бъдеш защитен ти и останалата част от семейството, Бенет, а за да бъде защитена тя.
Бенет остави чашата си и спря да крачи.
— По какъв начин?
— Трима други агенти са били убити, докато са се опитвали да направят това, което Хана сега почти е успяла да направи. Последният е бил заклан. — Арманд видя как лицето на Бенет побледня. Като баща би спестил това на сина си. Но като принц не можеше да му спести нищо. — Като я доведохме тук по този начин, като оставихме теб и всички вас да вярвате това, което Дебок искаше да вярвате, тя имаше единствената защита, която ние можехме да й предложим. Ако бъде разкрита, дори МОС не може да я защити. Сега, след като знаеш всичко, което знаеш, рискът за нея е по-голям от всякога.
Бенет мълчаливо прекоси стаята и седна срещу баща си. Макар в душата му да се надигаше ураган, лицето му бе спокойно.
— Аз съм влюбен в нея.
— Да. — Арманд се облегна назад. — Боя се, че е така.
— Няма да стоя и да чакам със скръстени ръце Дебок да нарани някой, когото обичам.
— Бенет, има моменти, прекалено много моменти, когато личните ни чувства не могат да влияят върху действията ни.
— За теб. — Гласът на Бенет бе все още спокоен, ала малко по-студен. — Може би и за Алекс, но не и за мен. Аз предпочитам да го убия лично.
Арманд усети страх и гордост и ги овладя и двете.
— Ако направиш нещо, с което в този момент да се намесиш в операцията, може да се окажеш отговорен за смъртта не на Дебок, а на Хана.
Бенет се наведе напред.
— Не разбираш ли, че съм влюбен в нея? Ако беше на мое място, нищо ли нямаше да направиш?
Арманд се вгледа в лицето на сина си и си спомни за единствената жена, която някога бе обичал.
— Мога да ти кажа само, че бих направил всичко, което е необходимо, за да бъде тя в безопасност. Дори ако това означава да не правя нищо. — Стана и отиде до бюрото си. — Прочети това. — Взе малка купчина папки с печат за най-строга секретност. — Тук е основната информация за Хана, някои от нейните доклади за определени задачи, а напоследък и за напредъка й с Дебок. Ще те оставя да ги прочетеш. Те не трябва да напускат тази стая.
Бенет стана да вземе папките.
— Къде е тя сега?
Арманд се бе надявал този въпрос да не бъде зададен.
— Рано тази сутрин получи съобщение. Отиде при Дебок.
Това трябваше да се изиграе много внимателно. Хана седеше в елегантния хол във вилата на Дебок, сплела ръце в скута си. Макар че този път срещата бе на суша, тя знаеше, че ако прикритието й не издържи, ще бъде също толкова сама, колкото и на яхтата.
Ако той се досетеше за ролята й в събитията от предната вечер, щяха да й прережат гърлото, преди да бе успяла да отрече. Риск, който всеки агент поема, напомни си Хана. За да изпита себе си, взе малката порцеланова каничка от масата пред нея и си наля кафе. Ръката й не трепна.
Умът й трябваше задължително да остане остър и съсредоточен върху задачата.
Всички други мисли в главата й бяха за Бенет.
— Лейди Хана. — Дебок влезе в хола и затвори зад гърба си двойната врата. — Какво удоволствие е за мен да ви видя отново.
Тя внимателно добави в кафето си капка сметана.
— Съобщението, което получих тази сутрин, не ми оставяше голям избор.
— Ах, бях малко безцеремонен. — Той се приближи към нея, взе ръката й и докосна устни към нея. — Моите извинения. Събитията от снощи малко ме разстроиха.
— Мен също. — Хана издърпа ръката си. Инстинктът й подсказваше, че най-добрата роля бе раздразнението. — Започвам да се чудя дали съм направила разумен избор.
Дебок седна до нея и без да бърза извади цигара от кристалната табакера. Днес носеше изумруди.
— Какво искате да кажете?
— Само преди няколко месеца се бях озовала в положението да оправям кашата, която беше създал един ваш служител. — Тя отпи от кафето, горещо и силно. — Снощи друг едва не съсипа всички стъпки, които така старателно бях направила към Бисетови.