— Такава е традицията.
— Тъй като Ив трябва да се пази, принцеса Габриела ще доведе семейството си за няколко дни по време на подготовката. Семейство Макджий ще живеят в крилото на Александър и Ив, за да могат да са близо до децата.
— Интересно.
— И удобно. Ще искам материали за три пластични бомби.
Дебок само кимна:
— Младият принц не живее в същото крило.
— Младият принц ще бъде смъртно ранен, докато се опитва да спаси останалата част от семейството. Оставете това на мен. Само се погрижете петте милиона да ме чакат. — Тя отново стана, после наклони глава, сякаш чакаше разрешение да си тръгне. Дебок също се изправи, после за нейна изненада хвана двете й ръце.
— Мислех си, че по някое време след празниците ще си взема дълъг отпуск. Иска ми се да плавам, да бъда на слънце. Отпуските могат да бъдат много скучни без компания.
Сърцето й се преобърна. Молеше се отвращението да не се прояви дори за миг.
— Винаги съм обичала слънцето. — Не възрази, когато той се приближи, ала се усмихна. — За вас се говори, че захвърляте жените също толкова лесно, колкото ги колекционирате.
— Когато ме отегчат. — Дебок обви ръце около врата й. Пръстите му бяха леки, гладки и отново й напомниха за пипала на паяк. — Имам чувството, че вие няма да ме отегчите. Мен ме привлича не външният вид, а умът и амбицията. Мисля, че може да ни бъде много приятно заедно.
Ако устните му докоснеха нейните, щеше да започне й се повдига. Хана наклони назад глава, само на сантиметър.
— Може би… След като си свършим работата.
Пръстите му на врата й се стегнаха, после я пуснаха.
Белезите, които бяха оставили, щяха да си личат няколко минути.
— Вие сте предпазлива жена, Хана.
— Достатъчно предпазлива, за да искам петте милиона, преди да спя с вас. А сега, ако ме извините, трябва да се връщам, преди да са започнали да ме търсят.
— Разбира се.
Тя тръгна към вратата.
— Тези материали ще ми трябват до края на седмицата.
— Чакайте коледен подарък от леля ви в Брайтън.
Хана кимна и излезе.
Дебок отново се разположи на стола си и реши, че тази жена много му харесва. Колко жалко, че трябваше да умре.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Когато Бенет тръгна да я търси, следобедът преваляше. Бе изчел от кора до кора папките, които Арманд му даде. Макар че някои неща го бяха очаровали, някои го бяха изплашили, а някои го бяха ядосали, още не бе сигурен, че познава тази жена.
Сега той също бе част от измамата, мислеше Бенет, докато вървеше към апартамента на Ив. Нищо, което бе прочел, нищо, което му бе казано, не можеше да сподели с брат си. Не можеше да успокои сестра си или Ив с новината, че всяко движение на Дебок се следи. Нямаше избор, освен да играе играта докрай. Започваше да разбира, че Хана също нямаше избор. Затова тръгна да я търси, като знаеше, че отдавна бе минало времето, когато можеха да говорят спокойно.
Намери Ив и Габриела заедно на една маса, затрупана с купища списъци и чайник с чай.
— Бенет! — Габриела протегна ръка към него. — Точно навреме. Трябва ни мъжката гледна точка за Коледния бал.
— Осигурете достатъчно вино. — Бенет се наведе да я целуне по двете бузи. Макар сестра му да се усмихваше, той забелязваше следите от напрежението, както ги забелязваше и в Ив. — Хана не е ли с вас?
— Не. — Ив остави молива и вдигна лице за целувка. — Казах й, че искам днес да си почине. Снощи… — Пръстите й се стегнаха около неговите. — Снощи трябва да е било ужасно за нея. И за теб.
Бенет сви рамене, след като си спомни съвсем ясно как я бе оставил — свита на безмълвна топка на леглото.
— Във всеки случай не беше скучна вечер.
— Не се шегувай, Бен. Можеше да те убият. Единственото, за което мога да мисля, е, че за втори път се случва в театъра. За втори път една от моите пиеси…
Бенет приклекна, без да пуска ръката й.
— Не бях ранен и не искам да даваш воля на богатото си въображение. Много ще ми е неприятно, ако племенникът ми се роди с бръчки от притеснение. Къде е Мариса?
— Спи.
Той потърка с палец сенките под очите й.
— Ти би трябвало да направиш същото.
На мястото на напрежението дойде раздразнение, както се бе надявал.
— Сега говориш като Алекс.
— Боже опази. Къде е той, между другото?
— Има срещи. — Ив нервно прокара пръст по листите. — Почти през целия ден. Всичко се прехвърли в кабинетите му тук заради… Заради съображения за сигурност.