Арманд извади цигара и насочи погледа си към Хана.
— Как?
— Плащането. — Тя отново се чувстваше на твърда почва. Помагаше й присъствието на Малъри, с неговия строг и съвсем малко неодобрителен поглед. — Когато Дебок се убеди, че съм свършила работата, ще ми плати. В момента, в който парите сменят собственика си, той е наш.
— Дебок не е глупак. Съгласна ли сте?
— Да, Ваше Височество, той не е глупак.
— Ала вие ще го убедите, че семейството е избито.
— Да. Ако обичате, погледнете тази диаграма, сър. — Хана стана и го изчака да дойде с нея до масата. С помощта на Рийв разгъна голям лист хартия. — Схемите, които занесох на Дебок, показват, че това крило се обитава от принц Александър и неговото семейство. Дадох на Дебок информация, че принцеса Габриела и семейството й също ще живеят тук през дните преди Коледния бал.
— Разбирам. Всъщност, крилото на сина ми е тук. — Той посочи към противоположния край на чертежа.
— През нощта преди бала ще поставя експлозиви тук и тук. — Показа на схемата. — Ще бъдат много по-малки, отколкото ще мисли Дебок, но като добавим и специалните ефекти на Рийв, ще се получи хубава гледка. Ще има и известни разрушения, ала те ще изглеждат много по-големи, отколкото са в действителност, особено отвън. После ще трябва да се пооправи мазилката и да се боядиса.
Арманд вдигна вежди, но тя не би казала, че изглеждаше развеселен.
— Някои части на двореца имат нужда от пребоядисване.
— Ще се наложи, разбира се, това крило да се освободи. Дискретно.
— Разбира се.
— Десет минути преди взрива ще изляза, за да се срещна с Дебок или с някой негов агент. Плащането ще бъде извършено, след като той реши, че работата е свършена.
— Разглеждала ли сте възможността Дебок да иска да се удостовери смъртта, преди да ви плати?
— Да. — Хана се изправи от чертежа. — До известна степен ще използваме пресата. Освен това ще подчертая, че искам плащането да бъде извършено същата вечер, както и да бъде уредено извеждането ми извън страната. Дебок ме покани да отплавам с него. Ще приема. — Малъри изръмжа и тя стисна устни. — Той ще ми даде парите, защото ще вярва, че ще му бъда под ръка, ако нещо стане.
— А ще бъдете ли?
— Аз ще бъда с него.
— МОС ще покрива и вилата, и яхтата на Дебок — намеси се Рийв. — В момента, в който получим сигнал от Хана, ще се задействаме.
— Няма ли друг начин?
Отново загриженост. Този път Хана сложи ръка на рамото на принца. На рамото на бащата на Бенет.
— Може би можем да го обвиним в други престъпления. С информацията, която успях да изровя през последните две години, можем да направим нещо, ала ще отнеме месеци, дори години, и няма да имаме гаранция. Това е единственият начин, Ваше Височество, да го спрем веднъж завинаги.
Принцът кимна и погледна към Рийв:
— Вие съгласен ли сте?
— Да.
— Малъри?
— Нещата са по-драматични и определено по-рисковани, отколкото ни се иска, но съм съгласен, Ваше Височество.
— В такъв случай приемам, че вие двамата ще имате грижата за всички подробности, които остават. Ще очаквам вашите доклади на всеки четири часа.
Малъри, разбрал, че го отпращат, се поклони. Докато Рийв сгъваше чертежа, Хана се приготви да направи реверанс.
— Хана, бих искал да останете още малко, моля.
— Да, Ваше Височество. — Тя се изправи сковано до масата, когато двамата мъже ги оставиха сами. Той сигурно знаеше за чувствата й към Бенет, помисли Хана. За малкото време, което бе прекарала в Кордина, бе разбрала, че Арманд бе и проницателен, и наблюдателен. Той управляваше не просто от трона, а и от бюрото, и от заседателните зали. Ако страната му бе мирна и преуспяваща, до голяма степен това бе защото принцът знаеше как да я управлява, как да прави избор и да остава обективен.
Да, Арманд сигурно знаеше, помисли отново Хана. И сигурно не одобряваше. Тя бе европейка и аристократка, ала по свой личен избор и по професия бе шпионка.
— Притеснена сте — започна Арманд. — Седнете, моля.
Хана мълчаливо седна и зачака.
Приличаше на гълъбица, помисли той. На малка сива гълъбица, която очаква и приема, че ще бъде схрускана от лисица. Докато я гледаше, му бе трудно да повярва, че именно тя ще сложи край на бъркотията, която преследваше семейството му вече повече от десет години.