Върна се до канапето, коленичи и сложи ръка на рамото му.
— Бенет… — Раздруса го леко и получи в отговор неясно мърморене. Устните й трепнаха. Едва се сдържа да не разроши падналата на челото му коса. Когато Бенет спеше, енергията, веселието и гневът му също почиваха. Изглеждаше така, сякаш с удоволствие би се гушил дни наред тук, наполовина върху канапето, наполовина извън него. Тя се наведе, повиши глас и енергично го раздруса:
— Бенет, събуди се!
Той отвори наполовина очи, ала Хана забеляза, че те бързо се фокусираха. Бенет протегна ръка и я хвана за ухото.
— Нямаш ли никакво уважение към мъртвец?
— Ох! — Тя в самозащита сграбчи китката му, но вече се бе озовала с няколко сантиметра по-близо. — Ако искаш уважение, ще извикам няколко слуги и ще ги накарам да те изнесат тържествено. Междувременно ме пусни, или ще ти покажа колко е лесно да се предизвика загуба на съзнание чрез притискане на определени нерви.
— Хана, трябва да се научиш да не бъдеш толкова вятърничава и романтична.
— В кръвта ми е. — Тя седна на пети да разтърка ухото си. — Бенет, защо спиш на моя диван, вместо в собственото си легло?
— Не знам кой е измислил това нещо. Ако беше две педи по-дълго, човек можеше да си легне удобно. — Той се понадигна и провеси крак през облегалката. — Исках да говоря с теб. — Разтърка с две ръце лицето си. — Когато се върнах, видях, че още имаме гости. Реших да се проявя като страхливец и влязох през задния вход.
— Разбирам. А мадам Бельо говореше толкова хубави неща за теб.
— Мадам Бельо не говори, тя съска.
— Знам. На вечерята седях до нея.
— По-добре ти, отколкото аз.
— Колко си галантен.
— Галантност ли искаш? — С един замах я повали върху себе си, обви ръка около шията й и бързо притисна устни към нейните.
— Какво общо има това с галантността? — успя Хана да попита след малко.
Бенет се усмихна и я пипна по носа й.
— Всички други жени, които познавам, се впечатляваха.
Тя се отдръпна още малко назад и с усмивка прокара пръст нагоре-надолу по врата му.
— Тези нерви, за които ти говорех… — Опита се да се отмести, ала Бенет отново я привлече към себе си.
— Стой тук. Днес цял ден не съм те виждал. — Устните му върху шията й бяха топли и подмамващи. — Знаеш ли, Хана, човек трябва да те държи в ръцете си, да допре устни до кожата ти, преди да долови аромата ти. Нарочно ли го правиш?
Тя не носеше парфюм. Сигурно за да не оставя следи зад себе си.
— Ти каза, че… — Устните му се придвижиха към ухото й. — Искаше да говориш с мен.
— Излъгах те. — Зъбите му се затвориха леко върху ухото й. — Исках да правя любов с теб. Всъщност, дяволски ми беше трудно да не мисля непрекъснато за това през време на безкрайното и напрегнато заседание на Управителния съвет и шумната вечеря след това. — Дръпна ципа на гърба на роклята й. — Трябваше да произнеса реч. — Под ленения плат откри коприна, тънка крехка коприна. — Трудно ми беше да не пелтеча, докато си се представях тук, с теб.
— Не искам да преча на официалните ти задължения. — Хана затвори очи, притисна устни във врата му и се отдаде на удоволствието от нежните ласки на ръцете му.
— Но ми пречиш, скъпа. Седях, слушах пухтенето и мърморенето на десет тесногръди мъже, които се интересуват повече от картини, отколкото от хора, и си те представях седнала там с чинно сплетени ръце и със сериозен поглед. И не носеше нищо, освен косата си.
Тя бе развързала вратовръзката му, ала сега се спря на третото копче на ризата.
— В залата на Управителния съвет?
— В залата на Управителния съвет. — Щеше ли някога да престане да се очарова от този сух, сериозен тон и от тези тъмни очи? — Виждаш защо ми беше толкова трудно да се съсредоточа. — Не й каза, че трябваше да се справя и с неочаквани приливи на страх, докато си я представяше с Дебок, разчитаща единствено на неговата милост, безпомощна и сама. Това бе картина, която не бе успял да удави в безброй чаши кафе и вино. — Затова дойдох тук да те почакам.
— И си заспал.
— Надявах се, че ще видиш иронията и ще обърнеш приказката наопаки. Ще събудиш спящия принц с целувка. Вместо това ти ме раздруса.
Хана обхвана лицето му с две ръце и го привлече към себе си.
— Нека сега те обезщетя за това.
Докосна устни до неговите, отдръпна се, отново ги докосна. Докато се закачаше, почувства как пръстите му на гърба й се стегнаха. Езикът й обрисуваше устните му, зъбите й леко ги захапваха, докато топлината достигна до точката на запалване. Не възрази, когато той притисна главата й назад, когато устните му се затвориха алчно върху нейните. Ако цял ден бе копнял за нея, неговото желание бе не по-силно от нейното. Щяха да си подарят часовете на нощта.