Когато тя се отпусна и облегна глава на рамото му, той я отнесе в леглото.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Колетът бе доставен по най-прозаичния начин. Донесоха го от „Дартмутски куриери“, едно от по-малко печелившите, но много полезни разклонения на компанията на Дебок. Като подател бе написана лелята на Хана в Англия и имаше етикет „Чупливо“.
Единствената трудност дойде от това, че когато го доставиха, Ив бе там.
— О, колко интересно! — Ив обикаляше около пакета. — Това е коледен подарък, нали? Защо не го отвориш?
— Сега не е Коледа — обясни Хана и го остави на една лавица в гардероба си. При първа възможност щеше да го предаде на Рийв.
— Хана, как можеш да си толкова спокойна? — Ив любопитно се въртеше из стаята. — Никога ли не си търсила пакетчета под леглата и по чекмеджетата по това време на годината?
— Не — усмихна се Хана и отново се зае да подрежда цветята, които Ив й бе донесла. — Никога не съм искала да развалям коледната сутрин.
— Това не я разваля, само я прави по-вълнуваща. — Ив отново погледна към гардероба. — Не може ли поне да надзърнем?
— В никакъв случай. Макар че мога да ги кажа, че вътре вероятно има домашни курабийки, твърди като камък. Леля Хонория, ако не друго, поне е предсказуема.
— Изобщо нямам чувството, че идва Коледа. — Ив унило се приближи към прозореца. Сложи ръка на корема си, а с другата нервно замачка пердето. — Балната зала е почистена и излъскана за празника, елхата вече е готова, от кухнята се носят най-прекрасни миризми. Ала просто нямам чувството, че идва Коледа.
— От носталгия ли страдаш, Ив?
— Носталгия ли? — Тя се обърна изненадано, после се усмихна: — О, не. Алекс и Мариса са тук. Надявам се сестра ми да успее да се освободи за една-две седмици от своята картинна галерия, но Щатите всъщност не ми липсват. Просто всички се опитват да ме глезят, да ме щадят, като крият от мен. — Въздъхна, приближи се към нощното шкафче на Хана и завъртя в ръцете си емайлираната кутийка, от която Бенет се бе възхищавал. — Знам колко е напрегнат и разтревожен Алекс, колкото и да се опитва да се прави, че всичко е наред. Дори когато говоря с Бенет, ми се струва, че умът му само наполовина е с мен. Това трябва да престане, Хана. Не мога да понасям да гледам как хората, които обичам, се разкъсват така.
Хана също щеше да я щади, като крие от нея, ала това бе единственото успокоение, което можеше да си позволи да й даде.
— Всичко е заради този Дебок, нали?
Ив остави кутийката.
— Как може един човек да носи в себе си толкова много омраза? Как може един човек да причинява толкова много болка? Знам, макар да не мога да го разбера след толкова години, знам, че той няма да се успокои, преди да ни унищожи.
— Повечето хора не могат да разберат злото — съгласи се Хана, макар че тя можеше и го разбираше. — Но мисля, че ние само допринасяме за него, като му позволяваме толкова силно да влияе върху живота ни.
— Права си, разбира се. — Ив протегна ръце. — Знаеш ли колко съм ти благодарна, че си тук? Страхувам се, че без теб през цялото време щях да съм мрачна и замислена. Днес пристига Бри с децата. Трябва да се оправяме и с цветарите и музикантите… — Стисна ръцете на Хана и пое дълбоко въздух. — Мразя да се чувствам безпомощна. Иска ми се да отида и да се изплюя в лицето на Дебок, ала ако всичко, което мога да направя, е да помагам тук, ще трябва да се задоволя с това.
Хана се закле при първа възможност да се изплюе вместо нея в лицето на Дебок.
— Защо не ме заведеш в балната зала да ми покажеш какво е направено? Искам да помогна. — Наистина искаше да помогне. Искаше да отдалечи Ив от пакета, който лежеше на лавицата в гардероба й.
— Добре, но първо искам да дойдеш до моята стая. Имам един подарък за теб.
— Подаръците са за Коледа — напомни й Хана, докато вървяха към вратата.
— Този не може да чака. — Трябваше да отклони мислите си от подводните течения, които безпокояха всички. Доктор Франко вече я бе предупредил, че напрежението може да повлияе на детето. — На бременните принцеси трябва да се угажда.
— Как го използваш, когато ти е изгодно! — Изкачиха няколко стъпала и преминаха в следващото крило. — Каза, че Габриела скоро ще дойде. Цялото семейство ли пристига?
— В пълен състав, днес следобед.
Хана малко си отдъхна. Щеше да е лесно да предаде пакета на Рийв и да продължи по план.
— Бенет прибра ли в сейф своето съкровище?
— Съкровище? А, неговото йо-йо. — Ив за пръв път този ден се засмя и влезе в спалнята си. — Знаеш ли, той обожава това дете. Никога не съм виждала някой да се държи по-добре с деца от Бенет. Той отделя огромно количество време в Дружеството за подпомагане на деца с увреждания, въпреки че това отнема от свободните му дни, които може да прекарва с конете си. — Докато говореше, тръгна към дрешника. — Предполагам, другата причина, поради която съм мрачна, е, че знам, че точно сега Бенет би трябвало да е на седмото небе, а той има вид, сякаш почти не мигва.