Но имаше друга част от лейди Хана Ротчайлд, единствената дъщеря на лорд Ротчайлд, внучка на граф Фентън. Тази друга част не бе тиха и скромна, а проницателна и на моменти безразсъдна. Нещо повече, тази част имаше вкус към опасностите и ум, който поглъщаше и съхраняваше и най-малките подробности.
Взети заедно, тези две части на лейди Хана Ротчайлд я правеха един отличен и много опитен агент.
Без да си прави труда да облича халат, тя отвори най-горното чекмедже и извади дълга заключена кутия. Вътре имаше огърлица от перли, останала от прабаба й, заедно с обици в същия стил, които баща й бе поръчал да преправят за двадесет и първия й рожден ден. В отделенията на кутията имаше още няколко бижута, подходящи за млада жена от нейната класа.
Хана извади от двойното дъно една тетрадка, седна зад бюрото от розово дърво и започна да пише отчета си за деня. Тя не бе излязла в градината просто за да помирише розите, макар да се бе забавила прекалено дълго точно заради тях. Сега вече имаше пълната картина и нямаше нужда да разчита на информацията, която й даваха. Без да бърза, нарисува скица на двореца, като включи най-лесно достъпните врати и прозорци. Утре или най-късно вдругиден щеше да има и разписанието на стражите.
Бе й отнело кратко време да завърже приятелство с Ив. А после трябваше само да поиска, за да си осигури покана да гостува в двореца в Кордина. На Ив й липсваше сестра й и родната й страна. Тя имаше нужда от приятелка, с която да може да говори и да споделя радостта си от дъщеря си.
Хана се бе оказала тази приятелка. Усети бързо проболото я чувство за вина и отново не му обърна внимание. Работата си е работа, напомни си тя. Не можеше да позволи чувствата, които изпитваше към Ив, да попречат на целта, за която бе започнала да работи преди две години.
Поклати глава и нахвърли първите си бележки за Бенет. Той не се оказа точно какъвто бе очаквала. О, да, наистина бе чаровен и красив, както пишеше в досието му, ала бе отделил на скучната лейди Хана от своето време и внимание.
Женкар егоист, напомни си тя. Това бе нейното собствено заключение, след като сама бе направила разследване за него. Може би беше малко отегчен и се развличаше й мисълта да се поразсее с една уязвима и леснодостъпна жена.
Хана присви очи и си спомни начина, по който я бе погледнал. Мъж с неговия външен вид, положение и опит шиеше как да използва тази усмивка или една мила дума, за да омагьоса жена от всякаква възраст и от всякаква класа. Фактът, че го бе правил с изненадващо постоянство, бе добре документиран. Може би щеше да се опита да добави още една перла в короната си, като я съблазни.
Спомни си как изглеждаше той на лунна светлина, как очите му станаха по-топли, когато тя отвърна на закачката му. Ръката му, която хвана нейната, бе силна и твърда, ръка на мъж, който не само маха царствено на своите поданици.
Тръсна глава. Не можеше да си представя един флирт с Бенет като удоволствие, а само като нещо полезно. Замислено потупа с писалката по бележника. Не, една връзка с Бенет щеше да доведе само до усложнения, независимо колко изгодна би могла да бъде в дългосрочен план. Хана щеше да продължи да говори с него, свела поглед и сплела пръсти.
Внимателно скри отново бележника и затвори двойното дъно. Кутията бе заключена, но се набиваше в очи на всеки, който би тръгнал да претърсва гардероба й.
Бе тук, каза си тя с нарастващо чувство за очакване и огледа стаята.
Когато Дебок излезеше от затвора след два дена, щеше да е много доволен.
ВТОРА ГЛАВА
— О, Хана, толкова се радвам, че се съгласи да ми погостуваш за малко. — Хванала под ръка новата си приятелка, Ив се разхождаше зад сцената на театъра. Тялото й през първите месеци на бременността си оставаше стройно, ала роклята предвидливо бе скроена така, че да прикрива и най-малкото напълняване. — Сега, като си тук, Алекс не се чувства длъжен да ме глези до смърт. Той те мисли за много разумна.
— Аз наистина съм разумна.
Ив се засмя и провлачи с тексаския си акцент:
— Знам, че това е най-хубавото, но ти невинаги ми казваш да седя с вдигнати крака.
— Мъжете понякога приемат бременността и раждането по-скоро като опасна болест, отколкото като житейски факт.
— Точно така си е. — Развеселена от чувството за хумор на Хана, Ив я въведе в кабинета си. Наистина бе копняла за друга жена, с която да може да се отпусне. Габриела толкова често бе в Америка, а сестра й много рядко й гостуваше. — Алекс непрекъснато очаква, че или ще припадна, или ще изпадна в нервна криза. Никога през живота си не съм се чувствала по-добре, освен може би когато бях бременна с Мариса. — Ив отметна назад тъмните си коси и приседна на ръба на бюрото. Тук поне можеше да намери малко от спокойствието, от което се бе отказала, когато се омъжи за принц. Макар че никога се съжаляваше за тази жертва, винаги й бе приятно да си възвърне малко от загубеното. — Ако не беше дошла, щеше да трябва да се бия със зъби и нокти, за да продължа да работя. Той се съгласи само защото е сигурен, че ти ще ме наглеждаш, докато е зает.