— Никога не се лъжа. — Ив махна царствено с ръка на възраженията й. Тя може да беше принцеса само от две години, но от малка си бе непоколебима. — Прекарала съм прекалено дълго време в театъра, за да не знам какво подхожда и какво не. Повярвай ми, а ако това ти е прекалено трудно, направи ми услуга като на приятелка.
Наистина бяха станали приятелки, независимо какви бяха първоначалните причини или крайните цели. Какво лошо имаше да приеме? Бе много вероятно на бала изобщо да не е в Кордина.
— Ще се чувствам като Пепеляшка — промълви Хана и й се прииска наистина да можеше.
— Добре. И помни, че часовникът невинаги бие дванадесет.
Ала той биеше. Хана си спомняше думите на Ив, докато двамата с Рийв вървяха тихо из двореца. Играта почти бе свършила, нейното време също.
В пакета бяха експлозивите, които бе поискала, и кодирано съобщение. Тя трябваше да свърши работата тази вечер и след това в един след полунощ да се срещне на кея с човека на Дебок. Тогава щеше да получи заплащането.
— Това трябва да стане добре — прошепна Хана, когато внимателно нагласи първия взрив. Оборудването, което използваше сега, бе одобрено от МОС. Колетът, който бе получила, вече бе проследен и Дебок скоро щеше да изгуби Атина. И много повече.
— Отвън ще изглежда, че огънят се разгаря и излиза извън контрол — отбеляза Рийв, докато работеше бързо и сръчно като нея. — Взривовете са изчислени да са повече шумни, отколкото мощни. Ще избием няколко прозореца и ще направим страхотно представление, а Малъри и хората му ще са тук, за да овладеят нещата в случай на нужда.
— Принцът сега с тях ли е?
— Да, Арманд съобщава на останалата част от семейството. Малъри възразява, но аз мисля, че сте права. На този етап няма да навреди, ако те знаят какво се готви, а ще се спестят много тревоги. — Той помисли за Габриела. Може би след тази нощ дори кошмарите щяха да избледнеят.
— Не можех да понеса да си представя как Ив се събужда от гърмежите и мисли, че това е дело на Дебок. А Бенет? Той в безопасност ли е в семейното крило?
— Бенет е в безопасност — отвърна кратко Рийв и не обясни нищо повече. — Давам ви десет минути. Това време ви е достатъчно да се измъкнете. Докът е осигурен, така че ако там стане нещо, веднага ще скочим отгоре ви. Аз ще съм на лодката, която държи под наблюдение яхтата на Дебок. Ще действаме при първия ви сигнал. Хана, знам, че предавателят е рискован. Ако ви претърсят…
— Ако ме претърсят, ще се оправя. — Микрофонът бе шедьовър на МОС и приличаше на изящен медальон.
— Ако се усети, той ще действа бързо.
— Аз ще действам по-бързо. — Сложи ръка върху неговата, когато Рийв понечи да каже още нещо. — Рийв, аз също имам интерес от това. Не искам да умра.
Той за момент я погледна като жена.
— Носи ми се славата, че запазвам партньорите си живи.
Бе му благодарна, че успя да я накара да се усмихне.
— Разчитам на това. Ала ако нещо се обърка, ще предадете ли на Бенет едно съобщение от мен?
— Разбира се.
— Кажете му… — Тя се поколеба. Не бе свикнала да доверява чувствата си на никого. Часовникът удари полунощ и Хана се помоли магията да продължи. — Кажете му, че съм го обичала, и двете мои части са го обичали. И че нямам никакви съжаления.
Излезе през главния вход и подкара бавно към портите. След минути пазачите, които не бяха информирани за камуфлажа, щяха да реагират точно по начина, по който се очакваше от тях. Всеки, който наблюдаваше двореца, щеше да види паниката и бързите действия. А сега тя мина през портите след съвсем кратка проверка.
Докато караше, хвърляше по един поглед на часовника, чуваше как минутите тиктакат и мислеше за Бенет. Сега той трябваше да е в безопасност. Каквото и да се случеше тази нощ, Бенет и семейството му щяха да са в безопасност. Ако Дебок й платеше, щяха да го арестуват за участие в заговор. Ако я убиеше, щяха да го арестуват за убийство на агент на МОС. Целта оправдаваше средствата.
Хана спря колата, изчака и чу взрива. Малъри бе обещал да е шумно и бе изпълнил обещанието си. Тя отвори вратата и за момент остана до колата. Дворецът бе мъгливобял силует на нощното небе, но източното крило светеше като през деня. Оттук пожарът бе впечатляващ и като знаеше, че никой от хората на Дебок не може да се приближи повече, Хана бе доволна. След двадесет минути от един от подчинените на Малъри щеше да изтече информация, че кралското семейство, с изключение на Арманд, е загинало при взрива.
Когато пристигна, пристанището бе пусто. Дотук вече бяха стигнали слуховете, че нещо се е случило. Хана паркира колата си в сенките, после излезе от нея и отиде да чака под светлините. Бе чудесна мишена.