— Възхитително оръжие — каза тя тихо и вдигна кинжала към светлината. — Тихо, стилно, удобно. — Усмихна се и прибра обратно острието. — И аз едва ли бих го използвала срещу човека, който всеки момент ще ми даде пет милиона американски долара. — Пусна ножа в ръката на Рикардо. Сега вече можеше да разчита само на собствената си воля като защита. — Ще вървим ли? Обичам миризмата на пари, когато са още топли.
Рикардо хвана дланта й със своята ръка на хирург и тържествено я заведе до каютата на Дебок под палубата.
— Лейди Хана. — Каютата бе осветена с една дузина свещи. Този път музиката, която тихо се лееше от високоговорителите, бе соната от Бетовен. Той бе облечен с тъмночервено сако и носеше рубини. Цветовете на кръвта. В сребърна кофа се изстудяваше голяма бутилка шампанско. — Колко сте точна. Можеш да ни оставиш, Рикардо.
Хана чу как вратата се затвори зад нея. Нямаше нужда да й се казва, че Рикардо ще остане отпред.
— Приятна обстановка — отбеляза тя. — Повечето търговски операции не се извършват под светлината на свещи.
— Сега между нас няма нужда от официалности, Хана. — Дебок с усмивка отиде до шампанското. — Съобщенията от Кордина са малко истерични и трагични. — Тапата излетя и виното се разпени. — Имам чувството, че трябва да организираме едно малко стилно тържество.
— Аз рядко отказвам шампанско, мосю, но вкусът му е много по-приятен, когато имам парите в ръцете си.
— Търпение, скъпа моя. — Той напълни две чаши и й подаде едната. Лицето му бе мъртвешки бяло под мъждивата светлина, очите му почти черни и пълни с удоволствие. — За добре свършената работа и богатото бъдеще.
Тя докосна чашата си до неговата и отпи.
— Отлична реколта.
— Вече съм разбрал, че вие предпочитате отличните неща. И скъпите.
— Точно така. Мосю, надявам се, че няма да се обидите, ако ви кажа, че колкото и да се наслаждавам на виното и меката светлина, бих им се наслаждавала още повече, след като приключим с нашата сделка.
— Толкова користолюбива. — Дебок плъзна пръсти по бузата й. Светлината на свещите я разхубавяваше, помисли той. След малко щеше да разцъфне под ръцете му. Колко жалко, че не можеше да поеме риска да я задържи със себе си няколко месеца. Имаше за нея само един час. Ала за един час можеха да се свършат много неща. — Ще ме извините, но настроението ми е много приповдигнато. Усещам, че ми се иска да отпразнувам вашия успех, нашия успех.
Ръката му се спусна по гърлото й, на сантиметри от микрофона. Хана улови китката му и се усмихна:
— Вие задавате настроението, мосю, като първо ми отнемате оръжията. Беззащитни жени ли предпочитате?
— Предпочитам смирени жени. — Вдигна ръка и зарови пръсти в буйните й коси. Тя се стегна в подготовка за целувката. Можеше да покаже съпротива, ала не и отвращение. — Силна сте — промълви Дебок и отново приближи устни към нейните. — Това също го предпочитам. Когато ви отведа в леглото, ще се борите с мен.
— Не само ще се боря с вас. След като съм видяла парите.
Той стисна пръсти и Хана ахна от болка. После се засмя и я пусна.
— Добре, скъпа моя приятелко. Ще видиш парите си и после ще ми дадеш нещо в отплата.
Когато Дебок се обърна да отвори един скрит сейф, тя изтри устни с опакото на ръката си.
— Вече ви дадох отплата за отплатата.
— Живота на кралското семейство. — Той завъртя шайбата на сейфа и сърцето на Хана започна да бие бързо. — Пет милиона долара, за да убиеш Бисетови. Пет милиона долара, за да ми дадеш цялото блюдо на отмъщението и сладкия десерт на властта. Мислиш ли, че е толкова много? — Обърна се към нея с едно куфарче в ръце. Очите му блестяха. — Мое мило дете, ти можеше да поискаш десет пъти повече. Повече от десет години организирам заговори и два пъти почти успях да убия членове на кралското семейство. А сега, за нищожната сума от пет милиона долара, ти вместо мен ги унищожи всичките.
— Това е — оповести Рийв, когато гласът на Дебок долетя от радиопредавателя. — Тръгваме. Бавно.
Бенет хвана ръката му.
— Идвам с вас.
— И дума да не става.
— Идвам с вас — повтори Бенет с твърд и леден глас. Секунда след секунда бе слушал и се бе потил, докато Хана стоеше сама с Дебок. Докато Дебок протягаше ръце към нея. Докато Дебок се готвеше да й плати за убийството на всичко и всички, които той, Бенет, обичаше. — Дай ми оръжие, Рийв, или ще дойда невъоръжен.
— Имам заповед да останеш тук.
— А ако ставаше дума за Бри? — Очите на Бенет бяха горещи и неспокойни. — Ако ставаше дума за Бри, щеше ли да стоиш отзад и да оставиш другите да я защитават?