Рийв сведе поглед към ръката, която се бе затворила около неговата. Тя бе силна и способна. И млада. После погледна в очите, които бяха по-тъмни, отколкото на жена му, ала в тях гореше същата страст. Стана и извади от арсенала един 9-милиметров автоматичен пистолет.
Те сега щяха да се задействат, помисли Хана, мъчейки се да продължи да говори спокойно:
— Искате да ми кажете, че трябва да съжалявам? — Засмя се и се приближи към бюрото. — Пет милиона прекрасно ще ме оправят. Планирам да ги вложа и през следващите няколко години да живея кротко в Рио.
Дебок отключи куфарчето, без да откъсва поглед от очите й. Парите бяха тук, но щяха да са само за него.
— Нямаш ли желание да продължиш да ми служиш?
— За съжаление, след събитията от тази нощ това ще е рисковано и за двама ни.
— Да. — И той така мислеше. Ала вдигна капака, за да й достави поне удоволствието да види парите, преди да я убие.
— Прекрасно. — Вживяла се в ролята, тя пристъпи напред и вдигна дебела пачка новички стодоларови банкноти. — Знаете ли колко чувствено миришат новите пари? — Размаха пачката.
— Наистина. — Дебок отвори най-горното чекмедже на бюрото си. Вътре имаше елегантен револвер, обсипан с перли. Струваше му се подходящ, за да я убие със стил. Затвори пръсти около него в момента, в който горе се разнесоха първите изстрели.
Хана погледна към вратата, с надеждата той да приеме вълнението й за тревога.
— Що за игра е това? — Затвори с трясък куфарчето, грабна го и се втурна към вратата. Ръката й хвана дръжката.
— Стой мирно — предупреди я Дебок. Пистолетът бе в ръката му и бе насочен към сърцето й. По челото му бяха избили миниатюрни капчици пот, докато над главите им се разнасяше тропотът от бягащи нозе. Той леко придърпа спусъка, но не стреля. Каквито и проблеми да имаше на палубата, не искаше те да стигат до него. — Куфарчето, Хана.
— Измама? — Тя присви очи, докато пресмяташе колко време може да си позволи да го задържи. — Да, сигурно сте могли да ми платите десет пъти повече, ако не сте имали намерение изобщо да ми плащате.
— Куфарчето! — Дебок тръгна бавно към нея. В сърцето му се надигаше страх, не от смъртта, не от поражението, а от затвора. Нямаше да преживее отново зад решетките.
Хана го изчака да се приближи на две стъпки, после с всичка сила запрати тежкото куфарче върху ръката му с пистолета.
Хората на Дебок, дали от вярност или от страх, се биеха бясно. От двете лодки гърмяха пистолети. Порой от куршуми от картечница разцепи дървото над главата на Бенет и треските се посипаха по палубата. Той видя как един мъж падна през перилата на яхтата и потъна във водата отдолу.
Стрелбата от страна на яхтата на Дебок вече ставаше по-откъслечна, ала времето напредваше. А Хана бе още с Дебок. Жива, каза си Бенет, докато се прицелваше и стреляше. Тя бе жива. Щеше да разбере, ако не бе така, защото сърцето му щеше да спре. Но го обземаше нетърпение, не само заради дивата нощ и миризмата на кръвта. Движен от него, той си проправи път към кърмата и се хвърли във водата.
Нощта се раздираше от стрелба и викове на мъже. Бенет видя как един човек скочи от яхтата на Дебок и заплува трескаво към брега, който бе на петнадесет километра. Ръката му се удари в тяло, плуващо с лицето надолу. Агент на МОС или враг, той не знаеше. Докато битката се разгаряше, безшумно заобиколи с плуване яхтата.
Тъй като всичко бе почти свършило, Рийв направи знак на хората си да се сгъстят. Едва тогава забеляза, че Бенет го няма.
— Принцът… — Гласът му пресъхна от паника. — Къде е принц Бенет?
— Там. — Един от мъжете забеляза Бенет миг преди той да изчезне зад кърмата на яхтата на Дебок.
— В името на Бога! — възкликна Рийв. — Бързо. Подгответе се за абордаж.
Когато Бенет се изкатери на палубата, от дясната страна на яхтата нямаше никой. От време на време се чуваше откъслечна стрелба, ала виковете бяха престанали. Бе прекарал един час през този дълъг, безкраен ден, в изучаване на схемата на Хана на яхтата на Дебок. Тръгна да я търси.
Тя бе успяла да избие пистолета в другия край на стаята, но той бе по-бърз и по-силен, отколкото изглеждаше. Хана се хвърли към пистолета, ала Дебок вече бе върху нея и стисна гърлото й. Тя освободи едната си ръка и стовари юмрук в гръкляна му. Сега и двамата се задъхваха. Хана протегна ръка и пръстите й одраскаха дръжката на пистолета. Извика от болка и гняв, когато той я издърпа за косите. Половин минута се боричкаха на пода. Блузата й се разпра по шевовете. Под нея вече имаше синини. Хана разкървави устата му, но не успяваше да го удари така, че да го просне.