Отново се изтърколиха към пистолета, вплетени като любовници. С крайчеца на окото си тя видя налитащия юмрук и се опита да се отдръпне. Въпреки това ударът бе достатъчно силен, за да я зашемети. В следващия момент вече гледаше в дулото на пистолета.
Бе се подготвила да умре. Стегна се и се помъчи да си поеме дъх. Ако не можеше да направи нищо друго, поне щеше да изпълни клетвата си да се изплюе в лицето му.
— Аз съм агент на МОС. Бисетови са живи и здрави, а ти няма къде да избягаш.
Видя как в очите му се надига ярост. Усмихна му се и зачака куршума.
Когато Бенет влетя в каютата, Дебок се бе надвесил над Хана и бе насочил пистолет към главата й. Случи се за части от секундата, толкова бързо, че след тил той не бе сигурен кой бе стрелял пръв.
Дебок обърна рязко глава. Очите им се срещнаха. Когато пистолетът се завъртя към Бенет, тя изпищя и се метна. Два спусъка бяха натиснати. Два куршума бяха изстреляни.
Бенет усети как единият изсвистя край него, толкова близо, че кожата му потрепери и пламна от топлината му. Видя как от гърдите на Дебок избликна кръв, миг преди той да се стовари върху Хана.
Тогава тя започна да се тресе. Всичките години тренировка изчезнаха, докато лежеше и трепереше под мъртвия мъж. Бе се подготвила за собствената си смърт. Това бе дълг. Ала бе видяла куршума да се забива в дървото на сантиметър от лицето на Бенет.
Дори когато той дойде при нея, избута каквото бе останало от Дебок и я прегърна, треперенето не преминаваше.
— Всичко свърши, Хана. — Той я люлееше, целуваше я по косите. — Свърши. — Вместо удовлетворението, дори ликуването, което бе очаквал, изпитваше само облекчение. Тя бе жива и здрава. И той щеше да се погрижи да си остане такава.
— Можеше да те убият. По дяволите, Бенет, трябваше да си у дома.
— Да. — Той вдигна поглед, когато в стаята нахлу Рийв. — Скоро и двамата ще сме там.
По бузите й се стичаха сълзи. Хана ги изтри и с мъка се изправи. Застана срещу Рийв, но трябваше няколко пъти да поеме въздух.
— Готова съм да дам отчет.
— По дяволите отчета. — Бенет я грабна в прегръдките си. — Ще я заведа у дома.
ЕПИЛОГ
Бе спала цяло денонощие. Чак след двадесет и четири часа Хана разбра, че доктор Франко, личният лекар на Бисетови, й бе дал приспивателно.
Събуди се отпочинала и сърдита. И, колкото и да не й се искаше да си признае, всичко я болеше.
Докторът се суети още един цял ден около нея, като мърмореше с внимателния си, но неумолим тон за синините и ожулванията й. Тъй като заповедите да бъде държана в леглото бяха дошли от Негово кралско височество, нито лекарят, нито пациентката имаха друг избор, освен да се подчиняват.
Тя се оплакваше. Макар често да имаше посетители, се побъркваше от бездействие. Рийв донесе новината от управлението на МОС, новина, която би трябвало да я зарадва. Организацията на Дебок бе разбита. Хана бе получила своето повишение.
Тя се мусеше в леглото и мечтаеше да избяга.
Ив бе тази, която най-после й помогна да го стори вечерта, когато бе Коледният бал.
— Будна си. Чудесно.
— Разбира се, че съм будна. — Хана се размърда, схваната след два дни в леглото. От това, че ребрата още я боляха при докосване, й ставаше само по-нервно. — Полудявам.
— Сигурна съм. — Ив се усмихна и седна на ръба на леглото. — И няма да те притеснявам, като отново ти приказвам колко сме ти благодарни всички ние за всичко, което си направила. Само ще ти дам последните нареждания на доктор Франко.
— Ох, спести ми ги.
— Които са да станеш, да се облечеш и да танцуваш до зори.
— Какво? — Хана скочи и съвсем леко трепна от болката. — Мога да стана? Сериозно ли говориш?
— Абсолютно. Ето. — Стана и вдигна халата на Хана. — Облечи това. Фризьорката ми ще дойде всеки момент и първо тя ще направи върху теб своята магия.
— Магия — въздъхна Хана и вдигна ръка към косата си.
— В момента по-скоро чудо. Ив, колкото и да ми се иска да стана и да тръгна, не мисля, че балът е най-добрата идея.
— Прекрасна идея. — Ив й помогна да си облече халата и се наведе да помирише букета гардении на нощното шкафче. — От Бенет ли са?
— Да. — Хана си позволи да докосне восъчнобелите цветчета с върховете на пръстите си. — Донесе ги тази сутрин. Не съм го виждала много. — Отърси се от настроението и завърза колана си. — Знам колко сте заети всички с тези пресконференции и публични изявления, за да се разчисти цялата тази бъркотия.
Ив вдигна вежди. Реши да не й казва, че през цялата първа нощ Бенет не бе мръднал от леглото й. Бе достатъчно романтична, за да иска да ги остави сами да се открият.
— Като говорим за бъркотия, трябва да видиш източното крило. Хана… — Въздъхна дълбоко и я хвана за двете рамене. — Ще те притесня. Знам, че е било задача, ала каквито и причини да са те довели при нас, ти ни донесе мир. Няма нищо, което мога да кажа или направя, за да ти се отплатя за това. Моето дете… — Поусмихна се. — Мариса и това тук са в безопасност. Знам какво беше решил да направи Дебок.