— Вече всичко свърши, Ив.
— Да. — Ив сериозно я целуна по двете бузи. — Дължа ти живота си и живота на всички, които обичам. Ако има нещо, което мога да направя, каквото и да е, само трябва да ми кажеш. И говоря като твоя приятелка и като съпруга на престолонаследника на Кордина.
— Нека го оставим зад гърба си и да вървим напред. Ив, аз никога не съм можела да създавам и да задържам приятелства. Бих искала да мисля, че това се е променило.
Ив се вгледа в жената, която едва бе започнала да опознава.
— Аз имам две сестри, една рождена и друга, която получих от Александър. — Протегна й ръка. — Бих искала да имам три.
— Ваше Височество. — На вратата се появи една от младите прислужнички. — Моля за извинение, но мадам Фрисут е тук.
— Прекрасно. — Ив хвана Хана под ръка. — Подготви се за преображение.
Наистина бе преображение, мислеше Хана, докато се разглеждаше в огледалото. Косата й, накъдрена диво като на циганка, бе хваната с два лъскави гребена. Роклята блестеше и се спускаше от шията до глезените. Бе си сложила умело грим, така че синините по раменете и лицето й бяха скрити.
Всичко, което й трябваше, бяха стъклени пантофки, помисли тя и се засмя. Още илюзия. Ала ако това щеше да бъде последната й нощ с Бенет, щеше да я приеме. Нямаше да има никакви съжаления, когато часовникът удареше дванадесет.
В балната зала вече свиреше музика. Хана влезе безшумно, какъвто й бе навикът, и огледа целия този блясък. Огледалата бяха излъскани, за да отразяват великолепието от рокли и скъпоценности. Свещниците светеха като звезди. Всичко бе в блестящо сребърно и ледено синьо, със спускащи се гирлянди и лъскави топки. Върху десетметрово дърво имаше хиляда кристални ангела, които улавяха светлината.
Той се оглеждаше за нея. Чакаше я. Когато я видя, просто остана без дъх. Двамата, с които говореше, млъкнаха и вдигнаха вежди, когато Бенет се отдалечи, без да каже дума.
Хвана я за двете ръце, докато тя правеше реверанс.
— Боже мой, Хана. — За пръв път през живота езикът му се бе вързал. — Ти си изключителна.
Това е дело на Ив. Той бе в бяла униформа, с емблемата на ранга му и с меч от едната страна. Колкото и пъти да си го спомнеше, а тя знаеше, че ще са много, никога нямаше да забрави как изглежда точно в момента.
— Всичко е толкова красиво.
— Сега да. — Бенет обви ръка около кръста й и я завъртя във валс.
Бе вълшебство, мислеше Хапа. Музиката, светлините, огледалата. Часове наред танцуваха заедно, въртяха се из залата, оставили виното и храната на другите. Когато той я изведе на терасата, тя не възрази. Имаше още няколко минути преди полунощ.
Приближи се към парапета да погледне Кордина. Светлините блестяха във весели цветове за празниците. Вятърът носеше пролетна топлина и аромати.
— Омръзва ли ти някога да го гледаш?
— Не. — Бенет застана до нея. — Мисля, че сега означава още повече.
Хана разбираше, но искаше да държи дори духа на Дебок далеч от тях.
— В Англия сигурно е студено и вали. Сутринта може да има сняг, а може и небето да е сиво и тежко. Всички камини са запалени, а ромът е затоплен. Всички готвят пудинги и пуйки, така че навсякъде мирише на Коледа.
— Ние не можем да ти дадем сняг. Той вдигна ръката й и я целуна. — Ала можем да поръчаме огън и да затоплим ром.
— Няма значение. — Тя пое дълбоко въздух. — Когато си отида у дома, ще си спомням как сме стояли тук, а Коледа почти е била дошла. Ще си спомням, че е миришело на рози и на жасмин.
— Би ли почакала тук за момент?
— Добре.
— Точно тук — повтори Бенет и отново целуна ръката й. — Само за минутка. — Когато тръгна. Хана се обърна да погледне още веднъж към светлините и към морето. След няколко дни щеше да си е у дома и след време Кордина може би щеше да й изглежда като сън. Кордина, помисли тя, но никога Бенет. Вдигна лице към една падаща звезда, ала не посмя да си пожелае. — Имам нещо за теб.
Хана се обърна с полуусмивка; после долови аромата.
— О, кестени! — Взе със смях пликчето, което й подаде. — И са топли.
— Исках да ти дам нещо от дома.
Тя вдигна очи. Имаше толкова много за казване и нищо, което можеше да се каже. Затова се повдигна на пръсти и го целуна.
— Благодаря ти.
Той я погали по бузата.
— Мислех, че ще почерпиш.