— В такъв случай няма да го разочаровам. — Хана бързо огледа кабинета. Нямаше прозорец, нямаше достъп отвън. Тя с усмивка седна на един стол. — Знаеш ли, Ив, аз наистина ти се възхищавам. Центърът по изящни изкуства винаги е имал добра репутация, ала откак ти се зае с него, този театър стана един от най-важните в Европа.
— Това е нещото, което винаги съм искала. — Ив сведе поглед към инкрустирания с диаманти пръстен на ръката си. Дори и след две години понякога се изненадваше, че го вижда там. — Знаеш ли, Хана, случва се сутрин почти да се страхувам да се събудя, да не би да открия, че всичко е било само сън. После поглеждам към Алекс и Мариса и си мисля, ето, те са мои. Наистина са мои. — Очите й за момент се замъглиха едновременно от страх и решителност.
Няма да позволя на никого и нищо да ги нарани.
— Никой няма да ги нарани. — Хана предполагаше, че Ив мисли за Дебок. Една принцеса бе длъжна да пази някои страхове за себе си. — А сега, не че искам да те глезя, но мисля, че и на двете ще ни дойде добре по един чай, а после можеш да ми покажеш каква работа мога да свърша тук.
Ив с усилие се върна в настоящето. Кошмарите за Дебок, човека, когото никога не бе виждала, продължаваха да я преследват.
— Чаят е чудесна идея, ала аз не те доведох в Центъра, за да работиш. Просто мислех, че би искала да го видиш.
— Ив, точно ти би трябвало да разбираш, че имам нуждата да върша нещо, иначе ще се отегча до смърт.
— Но аз се надявах, че за теб това може да бъде една ваканция.
Чувството за вина отново започна да тлее.
— Някои хора не са създадени за ваканции.
— Добре тогава. Защо не погледаш час-два репетициите с мен и да ми кажеш честното си мнение?
— С удоволствие.
— Страхотно. Страхувам се за откриването. Остават ни само още две седмици, а с този драматург имам само ядове.
— О, и кой е той?
Ив стана и пое дълбоко въздух.
— Самата аз.
Хана пиеше чая си и седеше в сянка. Не й отне дълго да види, че Ив бе уважавана не само като съпруга на престолонаследника, а и заради познанията си за театъра. Забеляза също, че охраната, ненатрапчива, ала въоръжена, бе винаги наблизо. Когато принцесата бе в театъра, всички входове бяха блокирани, всяка вътрешна врата се пазеше с удвоени сили. Хана знаеше също, че специална част проверява всеки ден Центъра за експлозиви.
Тя седеше в средата на театъра с Ив и наблюдаваше репетицията. Винаги бе обичала и уважавала актьорите, защото разбираше какви усилия и умения са нужни за превъплъщението. Сега, когато се подаваха репликите и се подготвяше постановката, тя допълни информацията, която имаше за всеки от членовете на трупата, със собствените си впечатления.
Определено бяха талантливи, мислеше Хана, увлечена от ритъма и чувствата на пиесата на Ив. Декорите още не бяха готови, но актьорите нямаха нужда от нищо повече от думите на Ив и собствените си умения. Всеки от тях имаше име в театъра и бе из основи проверен.
Ала човекът, който преди две години почти доведе докрай отмъщението на Дебок, бе актьор — Ръс Талбът. Хана не можеше да забрави, че бе много вероятно някой друг освен нея самата да бе внедрен. Дебок бе известен с това, че добре подготвяше заговорите си.
— Чудесна е, нали?
Хана погледна към Ив.
— Моля?
— Шантел О’Хърли. Изключителна е. — Ив се размърда в стола си и опря ръце на предната седалка. — Рядко играе на сцена, така че имам голям късмет, че е тук. Сигурна съм, че си я гледала във филми в Англия.
— Да. — Хана насочи цялото си внимание към пищната блондинка на сцената.
Шантел О’Хърли. Спомни си всичко, което бе чела в досието на тази актриса. Двадесет и шестгодишна. Американска филмова звезда. Живее в Бевърли Хилс. Дъщеря на Франсис и Маргарет О’Хърли, пътуващи актьори. Сестри Абигейл и Мадлен. Брат Трейси.
Намръщи се, като продължаваше да гледа. Имаше пълна информация за цялото семейство О’Хърли, освен за брата. Там източниците й се бяха оказали недостатъчни. Във всеки случай, Шантел О’Хърли бе талантлива актриса с впечатляващ списък от филмови награди и без известна принадлежност към някоя политическа група. Все пак Хана щеше да я държи под око.