— Тя е стигнала до същността — прошепна Ив. — Бях завършила пиесата и се опитвах да намеря смелост да я представя. Тогава я видях в последния й филм и веднага разбрах, че тя би била идеалната Джулия. — Ив въздъхна дълбоко и се отпусна на креслото съвсем не като принцеса. — Не мога да повярвам, че е тук, че произнася моите реплики. Няма чувство, което гласът й да не може да изтръгне.
— Сигурна съм, че се чувства поласкана да играе в пиеса, написана и режисирана от принцеса Ив Кординска.
Ив се позасмя и поклати глава:
— Ако пиесата беше глупава, можех да съм императрица на Европа, и Шантел пак нямаше да приеме ролята. Това ме крепи.
— Един член на кралското семейство не пише глупави пиеси.
При звука на гласа зад тях Ив скочи и протегна ръце.
— Александър! Какво правиш тук?
— Аз също имам участие в Центъра. — Той й целуна ръката и се обърна към Хана: — Моля, седнете. Не исках да ви смущавам.
— Не — въздъхна Ив и хвърли един поглед към сцената, където продължаваше репетицията. — Ти искаше да ме нагледаш.
Това, разбира се, бе вярно, но Александър сви рамене. В полумрака Хана видя как погледът му се плъзна над главата на жена му към пазачите, разположени на стратегически места.
— Забравяш, скъпа, че аз все още съм президент на Центъра. Освен това се репетира пиесата на моята съпруга. Тук също имам малко участие.
— И дойде да се увериш, че не стоя на крака. — През смущението се долавяше любов. Ив се вдигна на пръсти да го целуне. — Благодаря ти. Хана, кажи на Негово височество, че през четирите часа и четиридесет минути, откакто за последен път ме е виждал, съм се грижила добре за себе си.
— Ваше Височество — повтори послушно Хана, — принцесата отлично се грижи за себе си.
Лицето му се смекчи от усмивка, ала той продължи да стои покровителствено до жена си.
— Благодаря, Хана. Сигурен съм, че заслугата за това е ваша.
Ив се засмя тихо и го хвана под ръка.
— Хана, виждаш, че не се шегувах, когато ти казах, че според Алекс ми трябва някой да ме пази. Ако не беше дошла, не се съмнявам, че щеше да ми наеме стокилограмов бияч с татуировки.
— Радвам се, че съм успяла да те спася от този ужас. — Какво бе това, чудеше се Хана. Завист? Колкото и да й се струваше странно, усети това чувство, докато гледаше Александър и Ив. Толкова влюбени, помисли тя. Силата на любовта им само дето не хвърляше сияние около тях. Дали осъзнаваха, дали можеха да осъзнаят какъв рядък дар бяха намерили?
— След като вече ви прекъснах — продължи Александър, — надявах се да те убедя да дойдеш с мен на обеда с американския сенатор.
— Онзи янки от Мейн.
Александър с усмивка я погали по бузата.
— Скъпа моя, продължава да ме удивява как вашата страна се разделя на части. Да, онзи янки от Мейн. До три трябва да сме свършили и ще се върнем в двореца, когато Мариса се събуди от следобедния си сън.
— Но този следобед ти имаш среща.
— Отмених я. — Той поднесе ръката й към устните си. — Исках да прекарам малко време със семейството си.
Театърът само дето не засия от удоволствието й.
— Дай ми пет минутки да си събера нещата. Хана, ще дойдеш ли с нас?
— Ако няма да ви създам неудобства, наистина бих искана да остана и да догледам репетицията. — Съзнанието й вече препускаше напред. Сама можеше да обиколи комплекса и ако имаше слаби места, да ги открие.
— Разбира се, остани колкото искаш. — Ив се наведе да я целуне по бузата. — Ще изпратим една кола да те чака пред вратата на театъра. Пет минути — повтори тя на Александър и изтича навън.
— Какво мислите за пиесата? — попита Александър и седна до Хана.
— Едва ли съм специалист по театъра, Ваше Височество.
— Насаме ме наричайте Александър, моля ви.
— Благодаря — промълви тя. Разбираше, че й се позволява близост, с която малцина бяха удостоени. — В диалозите има напрежение, непосредственост, които карат човек да се вълнува за героите. Не знам края, ала се улавям, че се надявам Джулия да победи, макар да се боя, че няма да успее.
— На Ив би й било приятно да го чуе. Напоследък е много напрегната заради пиесата… И заради други неща.
— Вие се безпокоите за нея. — Хана инстинктивно сложи ръка върху неговата. — Тя е много силна.
— Знам това, по-добре от много други. — Но никога не бе успял да забрави как тялото й се напрегна и след това омекна в ръцете му, когато куршумът я удари. — Не съм ви казвал колко съм ви благодарен, че дойдохте тук да бъдете с нея. Ив има нужда от приятелство. Аз промених живота й, вероятно егоистично, защото не можех да живея моя живот без нея. Каквото може да се направи, за да й даде усещане за нормалност, усещане за спокойствие, ще го направя. Вие разбирате задълженията на кралската фамилия, ограниченията, дори рисковете.