Съпругът й нямал никакви възражения. Сър Ленор предпочитал удобствата на Висок прилив, където намерил нов фаворит в лицето на рицаря сър Карл Кори.
След това, въпреки че придружавал съпругата си по време на важни дворцови събития, където присъствието му било очаквано, сър Ленор прекарвал повечето време разделен от принцесата. Септон Юстас твърди, че едва ли са споделяли брачното ложе повече от дузина пъти. Гъбарко потвърждава това, но добавя, че сър Карл Кори често споделял леглото им, тъй като принцесата се възбуждала гледайки развлеченията на мъжете и още добавя, че понякога двамата мъже я включвали в техните удоволствия. Но Гъбарко си противоречи, защото другаде заявява, че в такива нощи Ренира оставяла съпруга си с неговия любовник, и търсела утеха в обятията на Харвин Стронг.
Каквато и да била истината по въпроса, скоро принцесата обявила, че чака дете. Бебето се родило в края на 114 година сл.З.Е. и било едро, яко момченце с кафява коса, кафяви очи и чип нос (сър Ленор бил с орлов нос, сребристобяла коса и люлякови очи, които свидетелствали за валирийския му произход.) Ленор искал да кръсти детето Джофри, но баща му, лорд Корлис отхвърлил желанието му. Вместо това му дали традиционното име на рода Веларион — Джекерис (приятелите и братята му го наричали Джек).
Дворът все още празнувал раждането на детето на принцесата, когато кралица Алисънт родила трети син на Визерис — Дерон… чиито черти били свидетелство за драконовата му кръв. По заповед на краля, кърмачетата Джекерис Веларион и Дерон Таргариен били кърмени от една и съща дойка, докато дошло времето да бъдат отбити. Казват, че кралят се надявал да предотврати бъдеща вражда ако момчетата израснат като млечни братя.
Ако е било така, за съжаление надеждите му се били оказали напразни.
Година по-късно, през 115 година сл.З.Е., станал трагичен инцидент, и то от тези, които определят съдбините на цели кралства. „Бронзовата кучка“ от Рунстоун, лейди Реа Ройс паднала от коня си по време на лов със соколи и счупила черепа си върху някакъв камък. Била на легло девет дни, когато се почувствала достатъчно силна, за да стане от постелята… но не бил изминал и час от ставането, когато рухнала и починала на място. Гарван полетял незабавно към Бурен край, а лорд Баратеон изпратил вестител по море към Кървав камък, където принц Демън едва успявал да отбранява мизерното си кралство от мъжете на Триархията и дорнските им съюзници. Демън веднага отлетял към Долината. „Да погреба жена си“, въпреки че било по-правдоподобно, че възнамерявал да предяви иск към нейните земи, замъци и приходите им. Не успял в начинанието си — Рунстоун бил наследен от племенника на лейди Реа и когато Демън обжалвал решението на Орлово гнездо, не само че искът му бил отхвърлен, лейди Джейн го предупредила, че присъствието му в Долината е нежелано.
По пътя си обратно към Каменни стъпала, принцът посетил Дрифтмарк, за да прояви учтивост към стария си съюзник Морския змей и принцеса Ренис. Висок прилив било едно от малкото места, където братът на краля можел да бъде сигурен, че няма да бъде отхвърлен. А там погледът му се спрял върху дъщерята на лорд Корлис — Лена, девойка на двадесет и две години, висока, тънка, и невероятно красива (дори Гъбарко бил смаян от красотата й, и твърди, че била „почти толкова красива, колкото и брат й“), с гъста грива от сребърни къдрици, които падали под кръста й. От дванадесетгодишна възраст Лена била сгодена за сина на Морския господар на Браавос… но бащата починал преди сватбата да бъде осъществена, а синът скоро се оказал прахосник и глупак, и пропилял както наследството, така и влиянието на рода си, преди да се появи в Дрифтмарк. Тъй като не разполагал с елегантно решение, с което да разреши неуместната ситуация, а не желаел да се стигне до брак, лорд Корлис непрекъснато отлагал сватбата.
Принц Демън се влюбил в Лена — така ни убеждават певците. Хората с по-цинични възгледи си мислели, че в нея принцът бил видял възможност да укрепи позициите си. Някога наследник на брат си, сега вече паднал доста ниско в стълбицата на наследниците, а нито при зелените, нито при черните имало място за него… но домът Веларион бил достатъчно влиятелен, за да си позволи да се опълчи безнаказано и на двете партии. Уморен от битката за Каменни стъпала и най-сетне избавен от „бронзовата кучка“, Демън Таргариен поискал от лорд Веларион ръката на дъщеря му.