Годеникът изгнаник от Браавос бил препятствие, но не задълго; Демън му се подиграл в лицето така жестоко, че на момчето не останал друг избор, освен да го накара да докаже думите си със стомана. Въоръжен с Тъмна сестра, принцът бързо се справил с опонента си и две седмици по-късно сключил брак с лейди Лена Веларион, изоставяйки своето мизерно кралство Каменни стъпала. (Петима други мъже наследили титлата му на крал на Тясното море, преди кратката и кървава история на дивашкото „кралство“ основано от наемници, да завърши завинаги.)
Принц Демън знаел, че брат му нямало да остане доволен като научи за новия му брак. Благоразумно, принцът и новата му невеста отпътували далеч от Вестерос след сватбата, като прекосили Тясното море на гърба на драконите си. Някои твърдят, че се отправили към Валирия, надсмивайки се над проклятието, надвиснало над димящата пустош, за да търсят тайните на драконовите господари от някогашната Свободна твърд. Истината не била така романтична. Принц Демън и лейди Лена първо отлетели към Пентос, където били почетени от принца на града. Пентошите се страхували от нарастващата сила на Триархията от юг и в лицето на принц Демън виждали ценен съюзник срещу Трите сестри. От там, принцът и неговата булка отлетели до Стар Волантис, където ги посрещнали също така сърдечно. След това полетели нагоре срещу течението на Ройн, до Кохор и Норвос. В тези градове, отдалечени от неволите на Вестерос и мощта на Триархията, приветствията далеч не били така бурни. Въпреки това, навсякъде били следвани от огромни тълпи, дошли да видят Вхагар и Караксес.
Драконовите ездачи били отново в Пентос, когато принцесата разбрала, че очаква дете. Принц Демън и съпругата му решили да избегнат по-нататъшни полети докато не се роди детето, и останали да гостуват в дома на един от магистрите на града.
Междувременно, във Вестерос, принцеса Ренира родила втори син в края на 115 година сл.З.Е. Детето получило името Лусерис, (Люк накратко). Септон Юстас разказва, че сър Ленор и сър Харвин присъствали на раждането. Като брат си Джек, Люк имал кафяви очи и гъста кафява коса, вместо сребристата коса на принцовете Таргариен, но бил едро и силно дете и крал Визерис бил очарован от него, когато го представили в двора. Чувствата му не били споделени от кралицата. „Продължавайте да опитвате.“, казала кралица Алисънт на сър Ленор. „Следващото може и да прилича на теб.“ И съперничеството между зелените и черните се задълбочило, докато накрая принцесата и кралицата не били способни да издържат присъствието една на друга.
В последствие кралицата обитавала Червената цитадела в Кралски чертог, а принцесата се оттеглила на Драконов камък със своя поборник, сър Харвин Стронг. Твърдят, че съпругът й, сър Ленор я посещавал „често“.
През 116 година сл.З.Е., в Свободния град Пентос, лейди Лена родила дъщери близначки, първите законородени деца на принц Демън. Принцът кръстил момичетата Бела (на баща си), и Рена (на майката на жена си). Когато били на шест месеца, момичетата и майка им отплавали към Дрифтмарк, а Демън полетял пред тях с двата дракона. От Висок прилив изпратил гарван към Кралски чертог, за да осведоми краля за раждането на племенниците му и умолявал за разрешението да представи момичетата в двора, за да получат кралската благословия. Въпреки че Ръката и малкият съвет били категорично против, Визерис склонил, тъй като все още обичал брат си, който му бил другар от детските години. „Демън е станал баща“, казал на архимайстер Мелос, „Ще се е променил.“ И така синовете на Бейлон Таргариен се сдобрили за втори път.
През 117 година сл.З.Е., на Драконов камък, принцеса Ренира родила още един син. На сър Ленор най-накрая му било разрешено да кръсти дете на загиналия си приятел, сър Джофри Лонмаут. Джофри Веларион бил толкова голям, червендалест и здрав, колкото и братята му и точно като тях бил с кестенява коса, кафяви очи и черти, които някои в двора наричали обикновени. Шушукането започнало отново. Сред зелените, това било неоспоримо доказателство, че бащата на синовете на Ренира не бил съпругът й Ленор, а нейният поборник, Харвин Стронг.
Без значение дали е имало някаква истина в тези обвинения, нямало съмнение, че крал Визерис все още смятал дъщеря му да наследи Железния трон, както и нейните синове след това. Според кралския декрет, на всяко от момчетата Веларион било давано драконово яйце още докато били в люлката. Тези, които се съмнявали в бащинството на синовете на Ренира шушукали, че яйцата никога няма да се излюпят, но въпреки това, те се излюпили и драконите били кръстени Вермакс, Аракс и Тираксес. И както септон Юстас ни съобщава, Негово величество поставил Джек на коляното си, докато седял на Железния трон по време на съвета и бил чут да казва: