— Един ден това ще бъде твоето място, момко.
Раждането взело своето от принцесата; тя така и не свалила теглото, което била натрупала, и по времето, когато най-малкото момче било родено, тя била дебела и с широка талия, а моминската й красота — избледняващ спомен, въпреки че била само на двадесет години. Според Гъбарко, това само задълбочило възмущението на нейната доведена майка, кралица Алисънт, която си оставала стройна и грациозна на два пъти по-голяма възраст.
Греховете на бащите често се предават на синовете, са казали мъдри хора; и същото се отнася за греховете на майката. Враждебността между кралица Алисънт и принцеса Ренира била преминала и у синовете им. Трите момчета на кралицата, принцовете Егон, Емонд и Дерон станали върли съперници на племенниците си Веларион, обидени, че им били откраднали това, което те смятали за свое рождено право — Железният трон. Въпреки, че и шестте момчета присъствали на едни и същи пирове, балове и веселби, и понякога тренирали заедно на двора при един и същ учител по оръжие, и учели при едни и същи майстери, тази насилена близост само допринесла за взаимната им неприязън, вместо да ги сближи като братя.
И докато принцеса Ренира не харесвала своята мащеха — кралица Алисънт, то тя се привързвала все повече и повече към своята етърва, лейди Лена. Тъй като Дрифтмарк и Драконов камък били близо, Демън и Лена често посещавали принцесата, както и тя тях. Много пъти, те летели заедно върху драконите си и женският дракон на принцесата, Сиракс, снесъл няколко яйца. През 118 година сл.З.Е., с благословията на крал Визерис, Ренира обявила годежа на двамата си по-големи сина с дъщерите на принц Демън и лейди Лена. Джекерис бил на четири, Лусерис на три, а момичетата на две. А през 119 година сл.З.Е., когато Лена забременяла отново, Ренира отлетяла до Дрифтмарк, за да помага при раждането.
И така се случило, че принцесата била до своята етърва през третия ден на онази проклета година — 120 година сл.З.Е., Годината на Червената пролет. Продължилото цял ден и цяла нощ раждане оставило Лена Веларион бледа и слаба и все пак тя родила сина, който принц Демън бил чакал толкова дълго. Но бебето било уродливо и деформирано и умряло след час. Майка му го последвала скоро. Изтощителното раждане било изцедило всичките сили на лейди Лена, а скръбта допълнително я отслабила, оставяйки я безпомощна пред атаката на следродилната треска.
Когато състоянието й силно се влошило, въпреки всички усилия на младия майстер на Дрифтмарк, принц Демън отлетял до Драконов камък и довел личния майстер на принцеса Ренира, по-възрастен и по-опитен мъж, известен с уменията си на лечител. За жалост, майстер Герардис дошъл прекалено късно. След три дни бълнуване, лейди Лена напуснала тленната си обвивка. Тя била само на двадесет и седем. През последния й час, казват, лейди Лена станала от леглото и излязла от стаята си, опитвайки се да намери Вхагар, за да полети за последен път, преди да умре. Но силите й я напуснали на стълбите на кулата и там тя се строполила и умряла. Съпругът й, принц Демън я отнесъл до леглото й. След това, принцеса Ренира останала с него по време на бдението над трупа на лейди Лена и го утешавала.
Смъртта на лейди Лена била първата трагедия през 120 година сл.З.Е., но не и последната. Това била годината, в която от дълго време подклажданите напрежение и ревност, мъчещи Седемте кралства най-накрая избухнали. Година, през която много щели да имат причини да плачат и скърбят и да разкъсват дрехите си… Въпреки че, никой нямал по-голяма причина да го направи от Морския змей, лорд Корлис Веларион, и неговата благородна съпруга, принцеса Ренис, Почти кралицата.
Лордът на Висок прилив и неговата съпруга още скърбели за обичната си дъщеря, когато Странникът ги навестил отново, този път, за да отнесе сина им. Сър Ленор Веларион, съпругът на принцеса Ренира и предполагаемият баща на децата й, бил убит, при посещението си на панаира в Града на Подправките, смъртоносно намушкан от своя приятел и спътник сър Карл Кори. Двамата мъже се били скарали преди остриетата да бъдат извадени, съобщили търговците от панаира на лорд Веларион, когато той дошъл да прибере тялото на сина си. Кори вече бил избягал, ранявайки мъжете, които се опитали да го спрат. Някои твърдят, че го чакал кораб недалеч от брега. Той никога повече не бил видян.