Събитията около убийството остават неясни и до ден-днешен. Великият майстер Мелос пише само, че сър Ленор бил убит от един от домашните си рицари след кавга. Септон Юстас ни дава името на убиеца и твърди, че мотива за убийството е ревност. Ленор Веларион бил отегчен от приятелството на Карл и започнал да се влюбва в новия си любимец, красив млад скуайър на шестнадесет. Гъбарко, както винаги, разказва най-зловещата теория, според която принц Демън бил платил на Карл Кори да се отърве от съпруга на принцеса Ренира, уредил кораб, който да го отведе далеч и след това прерязал гърлото му и го хвърлил в морето. Домашен рицар с относително ниско потекло, Кори се е славел с това, че имал предпочитания на лорд и портмоне на селянин и освен това, бил отдаден на екстравагантни залагания, което допринася за историята, която ни разказва шута. Все пак няма и капка доказателство, както преди, така и сега, въпреки че Морския змей предложил награда от десет хиляди златни дракона на този, който го отведе до сър Карл Кори или предаде убиеца за бащиното му отмъщение.
Дори това не било краят на нещастията, които белязали ужасната година. Следващото се случило във Висок прилив, след погребението на сър Ленор, когато кралят и дворът му били отпътували за Дрифтмарк за погребалната клада, много от тях на гърбовете на своите дракони. (Толкова много дракони имало, че септон Юстас написал, че Дрифтмарк се е превърнал в новата Валирия.)
Жестокостта на децата е всеизвестна. Принц Егон Таргариен бил на тринайсет, принцеса Хелена на дванайсет, принц Емонд на десет и принц Дерон на шест. И Егон и Хелена били ездачи на дракони. Хелена летяла върху Мечтан огън, женският дракон, който някога принадлежал на Рена, „черната булка“ на Мегор Жестокия, докато за младия Слънчев огън на Егон се говорело, че бил най-красивият дракон на света. Дори принц Дерон си имал свой — красив син женски дракон, на име Тесарион, въпреки че на него тепърва му предстояло да язди. Само средният син, принц Емонд, си нямал, но Негово височество се надявал да поправи това и подхвърлил идеята, че може дворът да се премести временно на Драконов камък след погребенията. Много драконови яйца можели да бъдат открити под Драконов връх, както и няколко новоизлюпени. Принц Емонд можел да си избере, „ако бил достатъчно смел“.
Дори на десет на принц Емонд не му липсвала смелост. Подигравката на краля го жегнала и той твърдо решил, че няма да чака за Драконов камък. За какво щели да му послужат няколко недорасли новоизлюпени дракона или някакви глупави яйца?
Точно там, във Висок прилив, бил драконът, който той заслужавал: Вхагар, най-старият, най-големият, най-ужасяващият дракон на света.
Дори за син от дома Таргариен съществувала опасност при приближаването на чужд дракон, особено стар и раздразнителен, който наскоро е загубил ездача си. Баща му и майка му никога нямало да му позволят да доближи Вхагар и Емонд го знаел. Така че той се уверил, че те не знаят, измъкнал се от леглото си на разсъмване, докато другите още спели и се промъкнал до големия външен двор, където Вхагар и другите дракони били нахранени и завързани. Принцът се надявал да възседне Вхагар тайно, но докато си промъквал към дракона, отекнал момчешки глас.
— Ти стой далеч от нея!
Гласът принадлежал на най-младия му племенник, Джофри Веларион, тригодишно момче. Тъй като бил ранобуден, Джоф се бил измъкнал от леглото си, за да види своя собствен млад дракон, Тираксес. Страхувайки се, че момчето ще събуди останалите, Емонд го зашлевил, изкрещял му да пази тишина, а след това го блъснал в купчина драконови изпражнения. Когато Джоф започнал да пищи, Емонд изтичал до Вхагар и се качил на гърба й. По-късно щял да каже, че бил толкова изплашен да не го хванат, че забравил да се страхува, че може да бъде изпечен и изяден.
Наречи го смелост, наречи го лудост, наречи го късмет или волята на боговете, или капризът на драконите. Кой може да знае мислите на такъв звяр? Знаем само това: Вхагар изревала, изправила се на краката си, разтърсила се яростно… и след това разкъсала веригите си и полетяла. И момчето-принц Емонд, станал драконов ездач, обикаляйки два пъти кулите на Висок прилив, преди да се спусне.
Но когато се приземил, там го чакали синовете на Ренира.
Джофри бил изтичал да извика братята си, когато Емонд полетял и Джек и Люк се били отзовали. Принцовете Веларион били по-малки — Джек бил на шест, Люк на пет, Джоф на три — но били трима и били въоръжени с дървени мечове от тренировъчния двор. Те яростно нападнали Емонд. Той обаче, не се оставил, а с юмрука си счупил носа на Люк, след това издърпал меча от ръцете на Джоф и го строшил в тила на Джек, който паднал на колене от удара. Когато по-малките момчета започнали да пълзят обратно и надалеч от него, окървавени и насинени, принцът започнал да им се подиграва, наричайки ги Силните3. Джек бил достатъчно голям, за да схване обидата. Той отново скочил към Емонд, но по-голямото момче започнало да го налага зверски с юмруци… докато Люк, който идвал, за да спаси брат си, не извадил камата си, а след това замахнал към лицето на Емонд, избождайки дясното му око. Когато конярчетата пристигнали, за да ги разтърват, принц Емонд се гърчел на земята, виейки от болка, а Вхагар ревяла.