Но едва сър Ото пристигнал в Червената цитадела да поеме поста си, до двора достигнала вестта, че принцеса Ренира се е омъжила повторно, вземайки за съпруг чичо си, Демън Таргариен. Принцесата била на двадесет и три години, а принц Демън — на тридесет и девет.
Кралят, придворните, простолюдието — всички посрещнали новината с възмущение. Не била изминала и половин година от смъртта на съпругата на Демън, нито от смъртта на съпруга на Ренира.
— Повторна женитба, извършена толкова скоро, е обида към паметта им — отсякъл гневно кралят.
Бракосъчетанието било извършено на Драконов камък, бързо и потайно. Според септон Юстас, Ренира знаела, че баща й никога няма да одобри този брак и се омъжила набързо, за да е сигурна, че той няма да успее да го предотврати. Гъбарко предлага друга причина — принцесата отново чакала дете и не искала то да се роди копеле.
И така ужасната 120 година сл.З.Е. приключила, както и била започнала — с жена в родилни мъки. Бременността на принцеса Ренира имала по-щастлив изход от тази на Лена. Докато годината наближавала края си, тя дала живот на малък, но здрав син — блед принц с тъмновиолетови очи и сребърна коса. Нарекла го Егон. Принц Демън най-после имал жив син от собствената си кръв… и този нов принц, за разлика от тримата си братя, бил чист Таргариен.
В Кралски чертог кралица Алисънт била обзета от силен гняв, когато научила, че бебето носи името Егон, приемайки го като обида към собствения й Егон… и най-вероятно било именно обида. (Отсега нататък ще назоваваме сина на кралица Алисънт Егон Стария, а сина на принцеса Ренира — Егон Младия.)
122 година сл.З.Е. трябва да е била радостна за дома Таргариен. Принцеса Ренира отново легнала на родилното легло и дарила чичо си Демън с втори син, когото нарекли Визерис, като дядо му. Момчето било по-дребно и не така силно като брат си Егон и братята си Веларион, но се оказало изключително надарено дете… въпреки че, като зловещо знамение, драконовото яйце, поставено в люлката му, не се било излюпило. „Зелените“ приели това за лоша поличба и открито го заявявали.
По-късно същата година в Кралски чертог също празнували сватба. Според древната традиция на дома Таргариен, крал Визерис оженил сина си Егон Стария за дъщеря си Хелена. Женихът бил на петнадесет години, мързеливо и някак мудно момче, казва ни септон Юстас, но със завидни апетити — чревоугодник на масата, склонен да се налива с ейл и силно вино, и да пощипва и гали всяко слугинче, което се озове в обсега му. Невестата, сестра му, била едва на тринадесет. Макар и по-закръглена и не така забележителна като повечето Таргариен, Хелена била приятно, весело момиче и всички били съгласни, че ще се превърне в чудесна майка.
Така и станало, и то скоро. Едва година по-късно, през 123 година сл.З.Е., четиринадесетгодишната принцеса родила близнаци — момченце, което нарекла Джеерис и момиченце на име Джеера. „Сега принц Егон има свои наследници“, обявили радостно „зелените“ в двора. В люлката на всяко от децата било положено по едно драконово яйце и скоро се появили два новоизлюпени дракона. Въпреки това не всичко с близнаците било наред. Джеера била мъничка и растяла бавно. Не плачела, не се усмихвала, не правела нищо от нещата, нормални за едно бебе. Брат й, макар и по-едър и здрав, също не бил толкова идеален, колкото се очаквало от един принц Таргариен. Той имал шест пръста на лявата си ръка и шест пръста на всеки крак.