И тук отново нашите източници се разминават. В тази нощ, съобщава септон Юстас, сър Кристън Коул проникнал в спалнята на принцесата, за да й признае любовта си. Той казал на Ренира, че на пристанището ги чака кораб, умолявал я да избяга с него отвъд Тясното море. Те щели да се оженят в Пентос или в Тирош или в Стар Волантис, там, където не достигала властта на баща й, и където никого нямало да вълнуват предадените от него клетви на кралски гвардеец. Неговите умения с меча и боздугана били такива, че всеки търговски принц би го взел на служба. Но Ренира му отказала. Напомнила му, че била от драконовата кръв и била длъжна да стане нещо повече от жена на обикновен наемник. И ако той толкова лесно бил готов да предаде клетвите си на кралски гвардеец, много ли ще означават за него брачните клетви?
Гъбарко разказва съвсем друга история. В неговата версия, принцеса Ренира била тази, която отишла при сър Кристън, а не той при нея. Тя го намерила сам в Кулата на Белия меч, затворила вратата и хвърлила плаща, разкривайки голотата си.
— Аз пазех своето моминство за теб, — казала тя. — Вземи го, като доказателство за моята любов. То малко ще означава за моя годеник, и може би, ако той разбере, че не съм целомъдрена, ще ме отхвърли.
Но въпреки цялата й красота, сър Кристън останал глух към молбите й, защото бил човек на честта, верен на клетвите си. Наскърбена и ядосана, принцесата се загърнала в плаща и се скрила в нощта… Където случайно срещнала сър Харвин Стронг, връщащ се от гуляй във вертепите на града. Кокалотрошачът отдавна желаел принцесата, и не се поколебал, за разлика от сър Кристън. Той бил този, който взел моминството на Ренира, проливайки девичата й кръв с меча на своя член… по думите на Гъбарко, който твърди, че ги намерил в леглото на разсъмване.
Както и да се е случило, от този ден любовта, изпитвана от сър Кристън Коул към Ренира Таргариен, се превърнала в ненавист, и човекът, който по-рано бил неизменен спътник и поборник на принцесата, се превърнал в най-непримиримия от враговете й.
Не след дълго, Ренира отплавала към Дрифтмарк, придружена от придворните си дами (две от тях били дъщери на Ръката и сестри на сър Харвин), шутът Гъбарко и новия й поборник — самият Кокалотрошач. През 114 година сл.З.Е., Ренира Таргариен, принцеса на Драконов камък взела за съпруг Ленор Веларион (когото посветили в рицарство две седмици преди сватбата, тъй като се смятало за необходимо принцът консорт да бъде рицар). Булката била на седемнадесет, младоженецът на двадесет и всички смятали, че били красива двойка. Сватбата била отпразнувана със седемдневен пир и рицарски двубои. Сред участниците били братята на кралица Алисънт, петима заклети братя от Кралската гвардия, Кокалотрошача и фаворита на младоженеца — сър Джофри Лонмаут, известен като Рицаря на целувките. Когато Ренира подарила жартиера си на сър Харвин, новият й съпруг се засмял, и връчил своя на сър Джофри.
Сър Кристън Коул се обърнал към кралицата вместо към Ренира. Нейна милост с удоволствие го удостоила със своята благосклонност. Носейки нейния знак, младият лорд-командир на Кралската гвардия победил всичките си съперници, сражавайки се с мрачна ярост. Оставил Кокалотрошача със счупена ключица и строшен лакът, (с което подтикнал Гъбарко да започне да го нарича Кокалострошения), но този, който изпитал гнева му в пълната му сила бил Рицарят на целувките. Любимото оръжие на Коул било утринна звезда и сипещите се удари спукали шлема на поборника на сър Ленор и го оставили проснат в калта. Отнесен окървавен от бойното поле, сър Джофри умрял шест дни по-късно, без да се върне в съзнание. Според Гъбарко, сър Ленор прекарал часове до постелята му и горко плакал, когато починал.
Крал Визерис бил крайно разгневен, че радостното празненство се превърнало в повод за скръб и взаимни обвинения. Твърдят, че кралица Алисънт не споделяла неодобрението му, а скоро след това поискала сър Кристън Коул да бъде назначен за неин личен телохранител. Хладината между съпругата на краля и неговата дъщеря била очевидна за всички. Дори пратениците на Свободните градове я отбелязвали в писмата си до Пентос, Браавос и Стар Волантис.
Скоро след това сър Ленор се завърнал в Дрифтмарк, като оставил мнозина да гадаят дали бракът е бил консумиран. Принцесата останала в двора, заобиколена от приятели и поклонници. Сър Кристън Коул не бил между тях, тъй като преминал окончателно към поддръжниците на кралицата — зелените, но огромният и страховит Кокалотрошач (Кокалострошения, според Гъбарко) заел мястото му, оглавявайки черните и бил неотлъчно до Ренира по време на пиршествата, баловете и лова.