Джордж Р. Р. Мартин
Принцът - Ренегат или Братът на краля
Принцът - ренегат
или
Братът на краля
Поглед върху ранния живот,
приключенията, злодеянията и
браковете на принц Демън Таргариен, както е записан от архимайстер
Гилдейн от Цитаделата в Староград, възпроизведен тук
от
Джордж Р. Р. Мартин
Джордж Р. Р. Мартин
The Rogue Prince
or
a King’s Brother
George R. R. Martin
0
Преводачи*:
Хексе
Бумър
Deziderata
Somniator
Elenore
Викта-Тутка-Рачка
* Неофициален превод
Корица:
Хексе
Страниране:
maskara
05 година
Принцът - Ренегат или Братът на краля
Той бил внук на крал, брат на крал, съпруг на кралица.
Двама негови синове и трима негови внуци, щели да седнат на
Железния трон, но единствената корона, която някога била
носена от Демън, била короната на Каменни стъпала — жалко
кралство, което сам бил създал с кръв и стомана и драконов
пламък, и което скоро изоставил.
През вековете от дома Таргариен са произлезли както
велики мъже, така и чудовища. Принц Демън бил и двете. По
негово време в цял Вестерос нямало друг мъж така почитан, така
обичан и така хулен. Той бил изтъкан от равни части светлина
и мрак. За някои той бил герой, за други — най-черният от
злодеите. Не е възможно да бъде разбрано най-трагичното
кръвопролитие известно като Танцът на драконите, без да се
вземе под внимание ключовата роля изиграна от този принц-
негодник, преди и по време на конфликта.
Семената на големия конфликт били засети в последните
години от дългото царуване на Старият крал, Джеерис I Таргариен. За самия Джеерис не е нужно да се казва много, само това, че след смъртта на любимата му съпруга Добрата
кралица Алисан и тази на неговия син Бейлон, принц на
Драконов камък, Ръка на краля и наследник на Железния
трон, Негово величество бил само черупката на мъжа, който
бил някога.
След загубата на принц Бейлон, Старият крал трябвало
да потърси друг помощник за делата си. За своя нова Ръка той
призовал сър Ото Хайтауър, по-млад брат на лорд Хайтауър
от Староград. Сър Ото довел със себе си в двора съпругата и
децата си и служил вярно на крал Джеерис през годините, които му били останали. Когато кралят започнал да губи
силите и разсъдъка си и често оставал прикован към леглото, Алисънт, петнайсетгодишната дъщеря на сър Ото станала
негова постоянна компания — носела храната на Негово
величество, четяла му, помагала му с банята и обличането.
Старият крал понякога я обърквал с някоя от дъщерите си, 5
Джордж Р. Р. Мартин
наричайки я с техните имена; към края си той бил убеден, че
тя била дъщеря му Сера, върнала се при него от отвъд Тясното
море. През 103 година сл. З. Е. Крал Джеерис I Таргариен
издъхнал в леглото си, докато лейди Алисънт му четяла
«Свръхестествена история» от септон Барт. Негово величество
бил на шестдесет и девет години, той управлявал Седемте
кралства откакто се бил възкачил на Железния трон на
четиринайсетгодишна възраст. Останките му били изгорени
в Драконова яма, а прахът му бил погребан с този на Добрата
кралица Алисан под Червената цитадела. Цял Вестерос
скърбял. Дори в Дорн, който не бил в негово владение, мъжете
плачели, а жените разкъсвали дрехите си.
Съгласно с желанието на Джеерис и решението на
Великия съвет от 101, за наследник бил определен неговият
внук Визерис, който се възкачил на Железния трон с името
крал Визерис I Таргариен. По време на въздигането си крал
Визерис бил на двадесет и шест години. Той бил женен от
десет години за братовчедка си, лейди Емма от дома Арин, която била внучка на Стария крал и Добрата кралица Алисан
по майчина линия чрез покойната принцеса Дела (починала
82 година сл. З. Е.). Лейди Емма била претърпяла няколко
спонтанни аборта и била загубила един син още в люлката, но била родила и здрава дъщеря — Ренира (родена 97 година
сл. З. Е.). Новият крал и неговата кралица обичали безумно
момичето, единственото им живо дете.
Визерис I Таргариен бил великодушен и приветлив
по природа и бил много обичан от лордовете си, както и
от простолюдието. Управлението на Младия крал, както