Выбрать главу

на двадесет и две години, висока, тънка, и невероятно

красива (дори Гъбарко бил смаян от красотата й, и твърди, че била «почти толкова красива, колкото и брат й»), с

гъста грива от сребърни къдрици, които падали под кръста

й. От дванадесетгодишна възраст Лена била сгодена за

сина на Морския господар на Браавос… но бащата починал

преди сватбата да бъде осъществена, а синът скоро се оказал

прахосник и глупак, и пропилял както наследството, така и

влиянието на рода си, преди да се появи в Дрифтмарк. Тъй

Джордж Р. Р. Мартин

като не разполагал с елегантно решение, с което да разреши

неуместната ситуация, а не желаел да се стигне до брак, лорд

Корлис непрекъснато отлагал сватбата.

Принц Демън се влюбил в Лена — така ни убеждават

певците. Хората с по-цинични възгледи си мислели, че в

нея принцът бил видял възможност да укрепи позициите

си. Някога наследник на брат си, сега вече паднал доста

ниско в стълбицата на наследниците, а нито при зелените, нито при черните имало място за него… но домът Веларион

бил достатъчно влиятелен, за да си позволи да се опълчи

безнаказано и на двете партии. Уморен от битката за Каменни

стъпала и най-сетне избавен от «бронзовата кучка», Демън

Таргариен поискал от лорд Веларион ръката на дъщеря му.

Годеникът изгнаник от Браавос бил препятствие, но не

задълго; Демън му се подиграл в лицето така жестоко, че на

момчето не останал друг избор, освен да го накара да докаже

думите си със стомана. Въоръжен с Тъмна сестра, принцът

бързо се справил с опонента си и две седмици по-късно сключил

брак с лейди Лена Веларион, изоставяйки своето мизерно

кралство Каменни стъпала. (Петима други мъже наследили

титлата му на крал на Тясното море, преди кратката и кървава

история на дивашкото «кралство» основано от наемници, да

завърши завинаги.)

Принц Демън знаел, че брат му нямало да остане доволен

като научи за новия му брак. Благоразумно, принцът и новата

му невеста отпътували далеч от Вестерос след сватбата, като

прекосили Тясното море на гърба на драконите си. Някои

твърдят, че се отправили към Валирия, надсмивайки се

над проклятието, надвиснало над димящата пустош, за да

търсят тайните на драконовите господари от някогашната

Свободна твърд. Истината не била така романтична. Принц

Демън и лейди Лена първо отлетели към Пентос, където били

почетени от принца на града. Пентошите се страхували от

нарастващата сила на Триархията от юг и в лицето на принц

Демън виждали ценен съюзник срещу Трите сестри. От там, принцът и неговата булка отлетели до Стар Волантис, където

Принцът - Ренегат или Братът на краля

ги посрещнали също така сърдечно. След това полетели нагоре

срещу течението на Ройн, до Кохор и Норвос. В тези градове, отдалечени от неволите на Вестерос и мощта на Триархията, приветствията далеч не били така бурни. Въпреки това, навсякъде били следвани от огромни тълпи, дошли да видят

Вхагар и Караксес.

Драконовите ездачи били отново в Пентос, когато

принцесата разбрала, че очаква дете. Принц Демън и съпругата

му решили да избегнат по-нататъшни полети докато не се роди

детето, и останали да гостуват в дома на един от магистрите на

града.Междувременно, във Вестерос, принцеса Ренира родила

втори син в края на 115 година сл. З. Е. Детето получило името

Лусерис, (Люк накратко). Септон Юстас разказва, че сър Ленор

и сър Харвин присъствали на раждането. Като брат си Джек, Люк имал кафяви очи и гъста кафява коса, вместо сребристата

коса на принцовете Таргариен, но бил едро и силно дете и

крал Визерис бил очарован от него, когато го представили

в двора. Чувствата му не били споделени от кралицата.

«Продължавайте да опитвате.», казала кралица Алисънт

на сър Ленор. «Следващото може и да прилича на теб.» И

съперничеството между зелените и черните се задълбочило, докато накрая принцесата и кралицата не били способни да

издържат присъствието една на друга.

В последствие кралицата обитавала Червената цитадела

в Кралски чертог, а принцесата се оттеглила на Драконов

камък със своя поборник, сър Харвин Стронг. Твърдят, че

съпругът й, сър Ленор я посещавал «често».

През 116 година сл. З. Е., в Свободния град Пентос, лейди

Лена родила дъщери близначки, първите законородени деца