Выбрать главу

на принц Демън. Принцът кръстил момичетата Бела (на баща

си), и Рена (на майката на жена си). Когато били на шест месеца, момичетата и майка им отплавали към Дрифтмарк, а Демън

полетял пред тях с двата дракона. От Висок прилив изпратил

гарван към Кралски чертог, за да осведоми краля за раждането

на племенниците му и умолявал за разрешението да представи

Джордж Р. Р. Мартин

момичетата в двора, за да получат кралската благословия.

Въпреки че Ръката и малкият съвет били категорично против, Визерис склонил, тъй като все още обичал брат си, който му

бил другар от детските години. «Демън е станал баща», казал

на архимайстер Мелос, «Ще се е променил.» И така синовете

на Бейлон Таргариен се сдобрили за втори път.

През 117 година сл. З. Е., на Драконов камък, принцеса

Ренира родила още един син. На сър Ленор най-накрая му

било разрешено да кръсти дете на загиналия си приятел, сър

Джофри Лонмаут. Джофри Веларион бил толкова голям, червендалест и здрав, колкото и братята му и точно като тях

бил с кестенява коса, кафяви очи и черти, които някои в двора

наричали обикновени. Шушукането започнало отново. Сред

зелените, това било неоспоримо доказателство, че бащата

на синовете на Ренира не бил съпругът й Ленор, а нейният

поборник, Харвин Стронг.

Без значение дали е имало някаква истина в тези

обвинения, нямало съмнение, че крал Визерис все още смятал

дъщеря му да наследи Железния трон, както и нейните

синове след това. Според кралския декрет, на всяко от

момчетата Веларион било давано драконово яйце още докато

били в люлката. Тези, които се съмнявали в бащинството на

синовете на Ренира шушукали, че яйцата никога няма да се

излюпят, но въпреки това, те се излюпили и драконите били

кръстени Вермакс, Аракс и Тираксес. И както септон Юстас ни

съобщава, Негово величество поставил Джек на коляното си, докато седял на Железния трон по време на съвета и бил чут

да казва:

— Един ден това ще бъде твоето място, момко.

Раждането взело своето от принцесата; тя така и не

свалила теглото, което била натрупала и по времето, когато

най-малкото момче било родено, тя била дебела и с широка

талия, а моминската й красота избледняващ спомен, въпреки

че била само на двадесет години. Според Гъбарко, това само

задълбочило възмущението на нейната доведена майка, кралица Алисънт, която си оставала стройна и грациозна на

два пъти по-голяма възраст.

0

Принцът - Ренегат или Братът на краля

Греховете на бащите често се предават на синовете, са

казали мъдри хора; и същото се отнася за греховете на майката.

Враждебността между кралица Алисънт и принцеса Ренира

била преминала и у синовете им. Трите момчета на кралицата, принцовете Егон, Емонд и Дерон станали върли съперници на

племенниците си Веларион, обидени че им били откраднали

това, което те смятали за свое рождено право — Железният

трон. Въпреки, че и шестте момчета присъствали на едни и

същи пирове, балове и веселби, и понякога тренирали заедно

на двора при един и същ учител по оръжие, и учели при едни

и същи майстери, тази насилена близост само допринесла за

взаимната им неприязън, вместо да ги сближи като братя.

И докато принцеса Ренира не харесвала своята мащеха

— кралица Алисънт, то тя се привързвала все повече и повече

към своята етърва, лейди Лена. Тъй като Дрифтмарк и

Драконов камък били близо, Демън и Лена често посещавали

принцесата, както и тя тях. Много пъти, те летели заедно върху

драконите си и женският дракон на принцесата, Сиракс, снесъл

няколко яйца. През 118 година сл. З. Е., с благословията на

крал Визерис, Ренира обявила годежа на двамата си по-големи

сина с дъщерите на принц Демън и лейди Лена. Джекерис

бил на четири, Лусерис на три, а момичетата на две. А през

119 година сл. З. Е., когато Лена забременяла отново, Ренира

отлетяла до Дрифтмарк, за да помага при раждането.

И така се случило, че принцесата била до своята етърва

през третия ден на онази проклета година — 120 година сл. З.

Е., Годината на Червената пролет. Продължилото цял ден и

цяла нощ раждане оставило Лена Веларион бледа и слаба и

все пак тя родила сина, който принц Демън бил чакал толкова

дълго. Но бебето било уродливо и деформирано и умряло след

час. Майка му го последвала скоро. Изтощителното раждане