Выбрать главу

Но едва сър Ото пристигнал в Червената цитадела

да поеме поста си, до двора достигнала вестта, че принцеса

Ренира се е омъжила повторно, вземайки за съпруг чичо си, Демън Таргариен. Принцесата била на двадесет и три години, а принц Демън — на тридесет и девет.

Кралят, придворните, простолюдието — всички

посрещнали новината с възмущение. Не била изминала и

половин година от смъртта на съпругата на Демън, нито от

смъртта на съпруга на Ренира.

— Повторна женитба, извършена толкова скоро, е обида

към паметта им — отсякъл гневно кралят.

Бракосъчетанието било извършено на Драконов камък, бързо и потайно. Според септон Юстас, Ренира знаела, че баща

й никога няма да одобри този брак и се омъжила набързо, за

да е сигурна, че той няма да успее да го предотврати. Гъбарко

предлага друга причина — принцесата отново чакала дете и

не искала то да се роди копеле.

И така ужасната 120 година сл. З. Е. приключила, както

и била започнала — с жена в родилни мъки. Бременността

на принцеса Ренира имала по-щастлив изход от тази на

Лена. Докато годината наближавала края си, тя дала живот

на малък, но здрав син — блед принц с тъмновиолетови очи

и сребърна коса. Нарекла го Егон. Принц Демън най-после

имал жив син от собствената си кръв… и този нов принц, за

разлика от тримата си братя, бил чист Таргариен.

Принцът - Ренегат или Братът на краля

В Кралски чертог кралица Алисънт била обзета от силен

гняв, когато научила, че бебето носи името Егон, приемайки

го като обида към собствения й Егон… и най-вероятно било

именно обида. (Отсега нататък ще назоваваме сина на кралица

Алисънт Егон Стария, а сина на принцеса Ренира — Егон

Младия.)

122 година сл. З. Е. трябва да е била радостна за дома

Таргариен. Принцеса Ренира отново легнала на родилното

легло и дарила чичо си Демън с втори син, когото нарекли

Визерис, като дядо му. Момчето било по-дребно и не така

силно като брат си Егон и братята си Веларион, но се оказало

изключително надарено дете… въпреки че, като зловещо

знамение, драконовото яйце, поставено в люлката му, не се

било излюпило. «Зелените» приели това за лоша поличба и

открито го заявявали.

По-късно същата година в Кралски чертог също

празнували сватба. Според древната традиция на дома

Таргариен, крал Визерис оженил сина си Егон Стария за

дъщеря си Хелена. Женихът бил на петнадесет години, мързеливо и някак мудно момче, казва ни септон Юстас, но

със завидни апетити — чревоугодник на масата, склонен да се

налива с ейл и силно вино, и да пощипва и гали всяко слугинче, което се озове в обсега му. Невестата, сестра му, била едва на

тринадесет. Макар и по-закръглена и не така забележителна

като повечето Таргариен, Хелена била приятно, весело момиче

и всички били съгласни, че ще се превърне в чудесна майка.

Така и станало, и то скоро. Едва година по-късно, през

123 година сл. З. Е., четиринадесетгодишната принцеса родила

близнаци — момченце, което нарекла Джеерис и момиченце

на име Джеера. «Сега принц Егон има свои наследници», обявили радостно «зелените» в двора. В люлката на всяко

от децата било положено по едно драконово яйце и скоро

се появили два новоизлюпени дракона. Въпреки това не

всичко с близнаците било наред. Джеера била мъничка и

растяла бавно. Не плачела, не се усмихвала, не правела нищо

от нещата, нормални за едно бебе. Брат й, макар и по-едър

и здрав, също не бил толкова идеален, колкото се очаквало

Джордж Р. Р. Мартин

от един принц Таргариен. Той имал шест пръста на лявата си

ръка и шест пръста на всеки крак.

Съпругата и децата не могли да обуздаят плътските

апетити на принц Егон Стария, който станал баща на две

копелета през същата година, в която се родили законните

му близнаци — момче от девица, чиято девственост купил

на Улицата на коприната, и момиче от една от майчините му

прислужнички. А през 127 година сл. З. Е. принцеса Хелена

дала живот на втори син, който получил драконовото си яйце

и името Мелор.

Другите синове на кралица Алисънт също се развивали.

Принц Емонд, въпреки загубата на окото си, успял да стане

изкусен и опасен майстор на меча под ръководството на сър

Кристън Коул, но си оставал необуздано и своеволно дете, избухливо и злопаметно. Малкият му брат, принц Дерон бил