най-харесваният измежду синовете на кралицата — толкова
умен, колкото и галантен, а и с най-привлекателна външност.
Когато през 126 година сл. З. Е. навършил дванадесет години, Дерон бил изпратен в Староград да служи като виночерпец и
скуайър на лорд Хайтауър.
* * *
Същата година, отвъд залива Черна вода, Морския змей
бил внезапно повален от треска. Докато той лежал прикован
на леглото си, обграден от майстери, възникнал проблемът
кой ще го наследи като лорд на Приливите и господар на
Дрифтмарк, ако болестта го отнесе. Тъй като законородените
му деца били мъртви, по закон всички негови земи и титли
трябвало да преминат у внука му Джекерис. Ала Джек навярно
щял да седне на Железния трон след майка си, затова Ренира
увещавала болния да определи за свой наследник втория й
син — Лусерис. Лорд Корлис обаче имал и шест племенника
и най-възрастният от тях, сър Вемонд Веларион, обявил, че
наследството му принадлежи по право… поради това, че
синовете на Ренира са копелета, заченати от Харвин Стронг.
Принцесата не се забавила да отвърне на това обвинение. Тя
изпратила принц Демън да залови сър Вемонд, взела главата
му, а с тялото нахранила дракона си.
0
Принцът - Ренегат или Братът на краля
Дори и това не сложило край на въпроса. По-младият
брат на сър Вемонд хукнал към Кралски чертог с жена си и
синовете си да искат справедливост и да предявят претенциите
си пред краля и кралицата. Крал Визерис, вече извънредно
дебел и червендалест, едва имал сили да изкачи стъпалата до
Железния трон. Негово Величество ги изслушал с каменно
мълчание, а след това наредил езиците им да бъдат изтръгнати, до последния.
— Бяхте предупредени — заявил той, докато ги
отвеждали. — Няма да слушам повече от тези лъжи.
Оттегляйки се, Негово величество се препънал и като
посегнал да намери опора, порязал лявата си ръка чак до
костта на едно от нащърбените остриета, стърчащи от трона.
Въпреки че Великият майстер Мелос промил раната с вряло
вино и превързал ръката с ленено платно, напоено в лечебни
мехлеми, скоро дошла и треската, и мнозина се опасявали, че
кралят може да умре. Единствено пристигането на принцеса
Ренира от Драконов камък променило хода на събитията. Тя
водела със себе си собствения си лечител, майстер Герардис, който бързо отстранил два пръста от ръката на Негово
Величество, за да спаси живота му.
* * *
Макар и отслабен от премеждието си, крал Визерис
скоро се завърнал към управлението на кралството. В първия
ден на 127 година сл. З. Е. бил организиран пир по случай
оздравяването му. И на принцесата, и на кралицата било
заповядано да присъстват, заедно с всичките си деца. Всяка
носела цветовете на другата в знак на добри чувства и — за
огромно удоволствие на краля — били разменени взаимни
уверения в любов. Принц Демън вдигнал тост в чест на сър
Ото Хайтауър и му благодарил за вярната му служба като Ръка.
На свой ред сър Ото възхвалявал смелостта на принца, докато
децата на Алисънт и Ренира се поздравявали с целувки и
делели хляб на масата. Или поне така е записано в дворцовите
хроники.
Джордж Р. Р. Мартин
При все това Гъбарко ни съобщава, че по-късно вечерта, след като крал Визерис се оттеглил (Негово величество
още се уморявал бързо), Емонд Едноокия вдигнал чаша за
братовчедите си Веларион, описвайки с подигравателно
възхищение кестенявите им коси, кафявите им очи и… силата
им. — Никога не съм срещал някой толкова силен като
милите ми братовчеди — завършил той. — Затова нека
пресушим чаши за тези три силни момчета!
Още по-късно, съобщава ни шутът, Егон Стария се
обидил, когато Джекерис поканил жена му Хелена на танц.
Двамата принцове си разменили гневни думи и можело да се
стигне и до удари, ако не била намесата на Кралската гвардия.
Не ни е известно дали крал Визерис някога узнал за тези случки, но принцеса Ренира и синовете й се завърнали в седалището
си на Драконов камък още на следващата сутрин.
* * *
След загубата на пръстите си, Визерис I не седнал на
Железния трон никога повече. Оттогава той избягвал тронната
зала, предпочитайки да приема посетители в покоите си, а след
време и в спалнята си, обграден от майстери, септони и верния