още по-грубо — кралството на Трите курви. (Това «кралство»
нямало крал, а било управлявано от съвет от тридесет и трима
магистри.) След като Волантис се оттеглил от Спорните земи, Трите дъщери обърнали поглед на запад. Армиите им, под
командването на мирския принц — адмирал Крагхас Драар, помели Каменни стъпала, а принцът си спечелил прякора
Крагхас Хранещият раците, защото бил привързал за колове
върху мокрия пясък стотици пирати и ги оставил да се удавят
от прилива.
Прибавянето на Каменни стъпала към владенията
на Триархията в началото било одобрено от лордовете на
Вестерос. Редът заменил хаоса и макар Трите дъщери да
прибирали такса от всеки преминаващ кораб, това било малка
цена. Алчността на Крагхас Хранещия раците и неговите
хора, обаче скоро променила отношението на лордовете —
таксата била вдигната, а после била вдигната отново и скоро
сумата станала толкова разорителна, че търговците, които
някога плащали с охота, сега се опитвали да се промъкнат
крадешком покрай галерите на Триархията, както някога се
промъквали покрай пиратите. Драар и неговите лисенски и
тирошки помощник-адмирали сякаш се състезавали помежду
си кой ще прояви най-голяма алчност. Лисенците станали
особено мразени, защото искали не само пари — взимали
жени, момичета и хубави млади момчета да служат в техните
градини на удоволствието и домове на възглавниците. (Сред
поробените била и лейди Джоана Суан — петнадесетгодишната
племенница на лорда на Каменен шлем. Когато нейния позорно
стиснат чичо отказал да плати откупа, тя била продадена на
един от домовете на възглавниците, където се издигнала до
знаменитата куртизанка позната като Черния лебед, която на
5
Джордж Р. Р. Мартин
практика управлявала Лис. Уви, нейната история, колкото и
да е завладяваща, няма място в настоящия разказ.) Сред всички лордове на Вестерос от тези деяния
страдал най-много Корлис Веларион, лорд на Приливите, чиито флот го направил по-богат и могъщ от всеки друг мъж в
Седемте кралства. Морския змей бил решен да сложи край на
управлението на Триархията над Каменни стъпала и в лицето
на Демън Таргариен намерил благоразположен съюзник, жаден за златото и славата, които би му донесла една победна
война. Избягвайки сватбата на краля, те обмислили плановете
си във Висок прилив на острова Дрифтмарк. Лорд Веларион
щял да командва флота, а принц Демън — армията. Силите
на Трите дъщери щели да ги превъзхождат многократно… но
принцът щял да поведе в битката и своя дракон — Караксес
Кървавия змей и неговите пламъци.
* * *
Боевете започнали през 106 година сл. З. Е. Принц
Демън събрал без затруднения армия от авантюристи без
земи и втори синове и спечелил много битки през първите две
години от войната. През 108 година сл. З. Е., когато най-после
се срещнал лице в лице с Крагхас Хранещия раците го убил
собственоръчно и му отсякъл главата с Тъмна сестра.
Крал Визерис, несъмнено бил доволен, че се е отървал
от проблемния си брат и подкрепял усилията му с редовни
плащания в злато и до 109 година сл. З. Е. принц Демън и
неговата армия от наемници и главорези били превзели всички
острови без два, а флотът на Морския змей контролирал
водите помежду им. По време на този кратък момент на
победа принц Демън се обявил за крал на Каменни стъпала и
Тясното море, а лорд Корлис поставил корона на главата му…
но «кралството» им далеч не било сигурно. На следващата
година Кралството на Трите дъщери изпратило нови войски
под командването на подлия тирошки капитан Ракалио
Риндуун, който със сигурност е един от най-интересните и
ярки негодници в аналите на историята, а Дорн се включил
във войната в съюз с Триархията. Боевете се възобновили.
Принцът - Ренегат или Братът на краля
Крал Визерис и неговия двор останали невъзмутими.
«Оставете Демън да си поиграе на война», говорят, че казал
Негово величество. «Това го държи настрана от белите».
Визерис бил мирен човек и през тези години Кралски чертог
бил място на безкрайни пирове, балове и турнири, където
пътуващи актьори и певци приветствали раждането на всеки
нов наследник на Таргариен. Кралица Алисънт се оказала