Стронг, Ръката на краля, възразявал, че принцът трябва
незабавно да бъде екзекутиран като изменник, но септон
Юстас напомнил на Негово величество, че няма по-голямо
проклятие, от родоубийството).
Какво се е случило по-нататък, е сигурно. Демън
Таргариен се върнал на Стъпалата и продължил своята война
за тези голи, брулени от бурите камъни. Великият майстер
Рунситър и сър Харолд Уестърлинг, лорд-командирът на
Кралската гвардия, починали през 112 година сл. З. Е. Сър
Кристън Коул бил обявен като нов лорд-командир на мястото
на сър Харолд, а архмейстерите от Цитаделата изпратили в
Кралски чертог майстер Мелос, който да приеме веригата на
Великия майстер и неговите задължения. И така в Кралски
чертог възстановило привичното спокойствие за следващите
две години… До 113 година, когато принцеса Ренира навършила
шестнадесет, влязла във владение на Драконов камък и се
омъжила.
Дълго преди някой да е имал причини да се съмнява в
целомъдрието на принцесата, въпросът за избора на подходящ
консорт бил грижа на крал Визерис и на неговия съвет.
Великите лордове и рицари суетели край нея като нощни
пеперуди около пламък, опитвайки се да получат нейното
Джордж Р. Р. Мартин
благоволение. Когато Ренира посетила Тризъбеца през 112
година сл. З. Е., синовете на лордовете Бракен и Блекууд
се сразили в дуел за нея, а по-младият син на лорд Фрей
имал смелостта открито да й поиска ръката (и оттогава бил
наречен «Глупавия Фрей»). На запад сър Джейсън Ланистър
и неговия брат-близнак сър Тиланд си съперничели за нея по
време на пира в Скалата на Кастърли. Синовете на лорд Тъли
от Речен пад, лорд Тирел от Планински рай, лорд Оукхарт
от Стар дъб, лорд Тарли от Рогов хълм, те всички ухажвали
принцесата. Ухажвал я и най-големият син на Ръката — сър
Харвин Стронг, Кокалотрошача, както го наричали. Той бил
наследникът на Харънхъл и се смятало, че е най-силният човек
в Седемте кралства. Визерис дори говорел за брак на Ренира с
принца на Дорн и да присъедини по този начин дорнците към
кралството.
Свой кандидат имала и кралица Алисънт: нейният най-
голям син — принц Егон, природеният брат Ренира. Но Егон
бил дете, принцесата била по-голяма от него с десет години.
Освен това братът и сестрата никога не се били разбирали.
— Още по-сериозен повод да ги съберем в брак, —
спорела кралицата.
Визерис не се съгласил.
— Момчето е на Алисънт, — казал той на лорд Стронг.
— Тя иска да го види на трона.
Най-добрият избор, както се съгласили накрая краля и
Малкия съвет, бил братовчедът на Ренира — Ленор Веларион.
Макар Великият съвет от 101 година да отхвърлил неговите
претенции, момчето Веларион си оставал внук на принц
Емон, светла му памет и правнук на самия Стар крал и имал
драконова кръв и от двамата си родители. Този брак можело
да обедини и усили кралската кръв и да върне на Железния
трон приятелството на Морския змей и неговия могъщ флот.
Прозвучало само едно възражение: Ленор Веларион бил вече
на деветнадесет години, и до този момент не бил показвал
интерес към жените. Вместо това той се бил обкръжил с
Принцът - Ренегат или Братът на краля
привлекателни оръженосци на негова възраст и както се
говорело, предпочитал тяхната компания. Но Великият
майстер Мелос отхвърлил това притеснение.
— И какво от това? — се смятало, че казал той. — Аз не
обичам риба, но когато я сервират, аз я ям.
И с това решението било взето.
Кралят и съветът пропуснали да се посъветват с
принцесата и доказвайки, че е дъщеря на баща си, Ренира
имала собствено мнение за бъдещия си брак. Принцесата
познавала добре Ленор Веларион и не искала да се омъжва за
него. — Моите природени братя са му по вкуса, — казала тя
на краля (принцесата винаги наричала синовете на кралица
Алисънт природени братя, не просто братя).
И въпреки, че Негово величество да я убеждавал, умолявал, крещял, наричал я неблагодарна дъщеря, нищо
не можело да я разколебае… Докато кралят не й напомнил
за престолонаследието. Каквото кралят е решил, това кралят
може да отмени, обърнал внимание Визерис. Тя ще се омъжи
както той повелява, или нейният природен брат Егон ще стане