Сестра Маргарет се втурна вътре. На лакътя й беше метнат наръч изпрани и изгладени дрехи. Двете жени си размениха усмихнати погледи.
— Ще те приготвим за нула време. — Сестра Маргарет сграбчи Сорша и я натика зад паравана. — Ще ти помогна с преобличането.
— Мога и сама — възпротиви се Сорша.
— Сега ще ти трябва помощ — контрира я сестра Маргарет.
„Вярно е“ — помисли си игуменката, но на глас каза:
— Веднага щом сестра Маргарет те нагласи, Макларън ще те откара до сушата.
— По тъмно? Не е ли опасно?
— Той е много опитен гребец.
— Не разбирам. Всичко се случва толкова бързо. — В гласа на Сорша се усещаше паника.
Майка Брижет и сестра Маргарет се спогледаха умислено.
— Всичко се случва толкова бързо, колкото Всевишния пожелае — отсече игуменката.
Сорша не отговори. Или не можеше да говори, или отказваше да се съгласи.
Да, понякога това младо момиче се опъваше. Което не беше зле.
— Трябва да ни напуснеш незабавно. Някой е по петите ти. Трябва да го отклоним от следата. — Майка Брижет зачака коментар, но такъв нямаше. Дори сега младата принцеса не разбираше каква опасност я грози. — Утре на разсъмване Макларън ще ти даде кон и ще те придружи до Хамелдон, което на два дни път усилена езда. Оттам — игуменката с мъка произнесе думите — действаш сама. Трябва да отидеш да Единбург, за да се качиш на някой кораб.
— Сама ли? — Гласът на Сорша потрепери.
— Да. Сама. — Ако младата жена знаеше колко се бои за нея! — Няма кого да изпратя с теб дотам. Ето защо ще прибегнем до отчаяни мерки.
— Какви отчаяни мерки?
Сестра Маргарет излезе иззад паравана с костюма на Сорша в ръка. Майка Брижет зачака реакция с усмивка на устните.
— Какво е това? — Сорша не скри ужаса си. — Искате от мен да нося такова нещо?
— Не бой се, ще ти бъде по мярка — ведро изчурулика сестра Маргарет. — Пъхни си ръката тук.
— Не разбирам — възпротиви се Сорша. — Това е нелепо! Никого няма да заблудя!
— Хората се доверяват на очите си. — Майка Брижет пъхна ръце в ръкавите си и се заслуша в шумоленето зад паравана и прошепнатите протести.
Това не беше начина, по който би искала да изпрати Сорша в света, но нямаше как. Животът я беше научил да прави преценка на човешкия характер, да задава въпроси, да наднича в умовете и сърцата на хората. Умееше да различава истината от лъжата.
Арну лъжеше. Не знаеше какви са мотивите му, но той не беше този, за който се представяше, което го правеше опасен. Опасен за Сорша.
За нещастие и мистър Макларън хич не беше стока. Снабдяваше ги с различни неща, но само защото продаваше билките им с тлъста печалба. Изпълняваше нарежданията й, но само защото се боеше от страшните истории за монаси и монахини, дето имали лошо око и те урочасвали. Разчиташе на него единствено по неволя. Дано измъкне Сорша далеч от Арну. Далеч от заплахата, която представляваше нейната титла.
Когато майка Брижет прецени, че Сорша се е посъвзела от шока, продължи:
— На колана ти има кесия с малко монети. Не прибягвай до този фонд, освен в случай на крайна необходимост. Трябват ти пари за параходен билет. — Тя потисна суровите нотки в гласа си и нежно напомни на Сорша за дълга й към монахините, които я бяха гледали толкова време: — Очаквам да ни възстановиш сумата, когато достигнеш местоназначението си.
— Ъхъ. Да. Добре де, защо Арну да не може да пътува с мен? Той желае да се махне от метоха. Силен е. Видът му би уплашил всеки разбойник.
— Видът му наистина би уплашил всеки разбойник, но това момче няма ум в главата си. Навярно съзнаваш това.
— Аз имам ум и за двама ни. — Сорша звучеше доста уверено.
Права беше. Имаше ум за сто мъже. Обаче доводът й само показваше колко е неопитна.
— Вярно е. Обаче той няма да проумее причината за облеклото ти и със своето плиткоумие ще вземе да изтърси нещо… истината.
— И аз не разбирам причината за облеклото си!
— Напротив. — Майка Брижет гореше от нетърпение да види резултатите от шивашките умения на сестра Маргарет. Дали маскировката щеше да се окаже успешна?
— Добре де — фръцна се Сорша. — Разбирам, обаче… това е толкова… изглеждам така…
Сега беше моментът да стъпче протестите й.
— Освен това ти давам дисаги с целебни билки. Можеш да ги продадеш, за да си набавиш храна, или да ги използваш в случай на болест. Потегляш в началото на зимата, най-лошото време за пътуване. Евентуален плюс е по-малката вероятност да се натъкнеш на разбойници, но се боя, че те чакат люти студове.
— Лютите студове не ме притесняват, но това! — В гласа на младата жена вече се усещаше не толкова ужас, колкото раздразнение.