— След уроците по търпение и самообладание, които бях принуден да усвоя, мислиш ли, че за мен ще представлява проблем да открия твоите внучки? Това е нищо в сравнение с досегашните ми изпитания. Вие имате войската. Ще изпълня повелята ви, но после ролите ще се разменят. Ще открия принцесите. Ще се оженя за една от тях по мой избор. А вие ще ми дадете войници, с които да си завоювам обратно Ришарт.
— Дадено. — Тя му махна да се приближи.
Той пристъпи напред предпазливо и дори залитна малко, но се изправи над нея.
Ноктите й се сключиха около ръката му и я насиниха:
— Обаче знай: ти не си единственият, който търси моите внучки.
6
Макларън беше гнида. Червей. Плужек. Той беше гнусен, долен, мръсен пес, който се наслаждаваше на чуждото страдание и държеше Рейнджър в усойна килия на хляб и вода с едно тънко одеяло като защита срещу нощния мраз. Макларън тъпчеше другите и се опиваше от усещането си за власт.
Обаче си беше направил криво сметката. Не знаеше, че той и преди е бил в подобна ситуация. С настъпването на прилива от стените се процеждаше влага — това беше ново дразнение — но с изключение на него Рейнджър познаваше решетките, гаврите, мрака.
През първия ден той изследва клетката под жалкия замък на Макларън. Не откри изход, но затова пък умееше да чака. Мамка му, беше чакал осем години в по-дълбока, по-страшна тъмница.
Тук го навестяваше само едно неумолимо мъчение.
Неговата принцеса. Къде беше Сорша? Можеше да я открие отново — край дома на Макларън се виеше само един път. От намеците на шотландеца бе разбрал, че Сорша е била прекарана до брега и оттам нататък е поела с придружител. Дали това невинно същество щеше да оцелее, докато Рейнджър успее да я спаси?
Тя не го беше разпознала. Пътуването по море до Единбург, ездата през Шотландия, плаването с ладията — всичко това беше допринесло за излъчването му на отруден селянин. Брадата и дрипавата превръзка скриваха чертите му. Но най-вече той беше станал друг човек. Тъмницата, побоите, самотата, отчаянието го бяха променили неимоверно много.
От друга страна, Сорша не се беше променила и ей тонинко. Не очакваше тя да прилича дотолкова на принцесата, която познаваше — светлосини очи, бяла кожа, напръскана със златисти лунички, бакърено червена коса.
Красива. Тя беше красива като блян.
Когато беше принц — коронован, титулуван, почитан и най-вече чист, той изобщо не се интересуваше от нея. Влюбваше се в различни момичета, в жени, по-зрели жени, които го обучаваха в удоволствията на плътта… и в значението на измяната.
Обаче, след като първоначалният шок от затвора отшумя, Рейнджър се улови, че самотните му нощи са изпълнени със сънища за Сорша. Годеницата му. Беше мечтал за нея през осемте си години в тъмницата и трите години, през които я търсеше. А когато я зърна толкова внезапно на брега, когато тя завърза полите си на кръста и се гмурна в ледената вода към лодката, за да спаси може би нечий човешки живот… Светиите му бяха свидетели, че усещането беше по-божествено от бифтек, по-приятно от топла баня и по-хубаво от едно страстно любене.
Е, не по-хубаво от любенето, но все пак страшно хубаво.
И най-важното: тя не беше омъжена.
За разлика от сестрите си. И двете си бяха намерили съпрузи, англичани, които ги боготворяха. Кларис и Ейми го бяха научили на предпазливост. Докато неговата принцеса му бягаше все повече и повече, той претегли възможностите си и състави план.
Спеше добре. Пазеше си силите. И чакаше. На третия ден в затвора на Макларън той лежеше на нара със затворени очи, когато чу дрънченето на ключове.
Всяко косъмче по тялото му настръхна. Долови силната миризма на уиски — Макларън — и един друг мърморещ глас — прислужникът на Макларън.
Рейнджър вероятно можеше да се справи и с двамата, но продължи да се прави на сънлив. Сега не беше моментът да направи решителния си ход. Не и в рушащия се замък на Макларън с всичките му роднини и слуги наблизо.
Шотландецът заби един мускет в лицето му и го предупреди:
— А си шавнал, а съм те пречукал, и то с най-голям кеф. — В колана му беше затъкната здрава дъбова палка, на китката му висеше калъф с нож. Очевидно нямаше намерение евентуална атака от страна на Рейнджър да го свари неподготвен. — Брайън, вържи го.
Погледът на Рейнджър се плъзна по огромните уши, олисяло теме и загорялата кожа на Брайън, който цял сияеше от оказаната му привилегия. Прислужникът уви въже около китките му и се усмихна мазно, показвайки изгнилите си зъби. Когато Рейнджър почна да се съпротивлява неумело, за да не предизвика подозрения, Брайън метна отгоре му одеяло. Докато го вдигаха, Рейнджър се отпусна като дроб, а после уж припадна.