— Ама че страхливо псе! — изпъхтя Макларън, докато се олюляваше под тежестта на младия мъж.
Задникът на Рейнджър обърса мръсотията по цялото стълбище, но той бе доволен въпреки синините, които щяха да му излязат. Това значеше, че двамата мъже са поне двайсет сантиметра по-ниски от него. Само да се озове извън крепостта на Макларън, и ще се възползва от преимуществото на ръста си.
— Изобщо нямаше да те пусна да видиш бял ден — обясни шотландецът на окаменялото тяло. — Но майка Брижет казва, че е мой дълг, а проклетата папистка знае всичко, дето го правя. Ангелите ми изкарва тая жена.
Рейнджър горчиво си помисли, че игуменката беше усетила лъжата му, но не и причината да излъже. Ако го питаха, интуицията на майка Брижет си беше за окайване.
Но поне беше скрила Сорша, опазвайки я жива и здрава. Това беше нещо.
Усети първия свеж полъх от три дни насам през прашното вълнено одеяло. Първият лъч светлина проникна през кафявия плат, като поздрав за добре дошъл в света.
Двамата шотландци го стовариха по корем на коня.
Грешка, на магарето.
Не… Рейнджър не можеше да познае какво е това — толкова ниско, с такава провлачена походка. В тази забравена от бога страна нищо чудно да са метнали на някой шопар. Докато мъжете водеха съществото след себе си на повод, под копитата му се вдигна прах, който проникна под одеялото и накара Рейнджър да се разкиха. Шотландците ревнаха от смях като магарета, обаче на него не му пукаше. Слънцето стопли задника му под вълнената завивка. Краката му бяха свободни… а ръцете му — едва завързани. Той разхлаби възела на китките — развеселен от некадърно свършената работа на Брайън, бесен заради всяка миля, която го отдалечаваше от Сорша.
Един час измина бавно. Пътеката се виеше през хълмовете. Шотландците престанаха да се смеят на пленника и взеха да си говорят. Рейнджър чу мненията им за арендаторите, за англичаните, за бунта през 1746 година, за дъждовете, които трябваше да напоят реколтата. Когато най-накрая измъкна китките си, той доволно отбеляза, че мъжете съвсем са го забравили. Измъкна одеялото изпод себе си и се приготви за действие. Огледа се. Бяха го стоварили върху едно рунтаво пони. Шотландците яздеха коне на няколко метра пред него. Налагаше се бързо да повали Брайън, да се метне на коня му и да обезвреди Макларън.
— Вече сме достатъчно далече — каза Макларън. — Хвърли го тук. Вземи му ботушите. Я да го видим как ще стигне до Единбург бос и с вързани ръце!
Мръсник! Рейнджър стисна здраво въжето в юмруците си. Ще има да се каеш.
Брайън се изкикоти и дръпна юздите на понито. Рейнджър чу как мъжете спряха. Слугата тръгна към него и той се опита да прецени местоположението му. Брайън го улесни в значителна степен, като го плесна собственически по дупето.
Рейнджър се надигна от понито като езически бог на отмъщението, захвърли одеялото, нахвърли се върху ужасения Брайън и стегна въжето около охранения му врат. Прислужникът изхъхри, вдигна ръце и напразно опита да се освободи от хватката му.
Макларън почервеня от страх и ярост. Той неловко задрапа за мускета, който висеше от седлото му.
Рейнджър се засмя. От това разстояние Макларън нямаше как да уцели мишената си, без да убие и Брайън.
— Давай — присмя му се той. — Стреляй, какво чакаш!
— Ти, гаден, мръсен, надут шибаняк! — Макларън освободи краката си от стремената и скочи от коня. Насочи мускета си към Рейнджър и тръгна напред.
Рейнджър трябваше да признае, че шотландецът не се уплаши от силата и ръста му, но пък това говореше зле за пипето му. Макларън трябваше да се бои от него.
Обаче Рейнджър нямаше време за бой и затегна примката.
Брайън риташе в странно мълчание, защото писъците му заглъхваха поради натиска върху неговия гръклян, и изведнъж тялото му се отпусна. Рейнджър го метна върху настъпващия Макларън, който се олюля под мъртвата тежест.
Рейнджър скочи и изтръгна мускета от хватката му, после го фрасна в гърдите с приклада.
Макларън се строполи на прашния път като чувал с картофи. Рейнджър заби коляно в гръдния му кош и размаза физиономията му с юмрука си. Главата на Макларън тупна кухо върху камъните, очите му се подбелиха.
Рейнджър се засмя отново, доволен от отмъщението си. Свали кожения колан от кръста на поваления противник, взе неговата дъбова пръчка и изхлузи калъфа с ножа от ръката му.
Нечии пръсти сграбчиха косата му и го повалиха по гръб.
Рейнджър постъпи инстинктивно. Изчака Брайън да се наведе и хвърли един къч точно под брадичката му.
Челюстта на слугата изхрущя и той закрещя от болка.