— Да продам Светата ослица? Изключено! — Да не би Арну да намекваше, че ще пътува с нея? Сърцето й затуптя по-бързо при мисълта, че той ще я придружава. Този мъжага щеше да я пази от похитители и разбойници, а и друго си беше с компания!
Но… Боже мой! Съвестта нямаше да й даде да го изложи на опасност, без да го предупреди. Дори майка Брижет щеше да се съгласи, че трябва да му каже истината.
— Аз съм принцеса — избъбри тя.
Той се ухили и кимна.
— Някой иска да ме убие.
Той отново кима, но лицето му посърна.
— Точно сега този някой е по петите ми.
Той отново кима и издаде долната си устна.
— Този човек — тя посочи потрошеното тяло — без съмнение е само началото на нещо по-лошо и ако тръгнеш с мен, ще се озовеш в опасност. — Тя зачака ужасената му реакция, вайканията му.
— Знаех си, че не си монахиня.
— Само това ли ще кажеш? — Този мъж май не разбираше от дума!
— Че какво друго? — Той се почеса зад ухото.
— Не се ли тревожиш заради опасностите, с които ще е осеян пътят ни?
— Докато преследвачите ти носят такива тлъсти кесии — той повдигна торбичката на кръста си — ще бъда напълно доволен. А ако всеки път им разказваш играта както днеска, мисля, че няма защо да се кося.
Сорша не знаеше какво я впечатли повече — неговата алчност или неговата глупост.
Той взе седлото на жребеца и майсторски оседла кобилата.
— Утре ще пристигнем в Гленмур, големичко пазарно градче. Там ще продам конете…
— Ти ли ще ги продадеш? Да не казваш, че си по-добър в търговията, отколкото в боя?
Арну се поколеба, но свенливо сви рамене.
— Много неща ми идат отръки.
— Така си и мислех. — Ако се налагаше да продаде Светата ослица, възнамеряваше да е сигурна, че понито ще попадне в добри ръце. — Аз ще продам конете.
— Ти ще продадеш конете — повтори той. — Аз само ще те придружавам.
9
Гленмур беше свърталище на крадци.
Къщите бяха прихлупени, мрачни и грозни, а сокаците — тесни. Всеки жител на Гленмур се гордееше, че може да тараши джобове и да отмъква кесии.
Когато със Сорша влязоха в града, Рейнджър започна да се озърта. Градчето нямаше повече от осемстотин души, а зимата прогонваше пътниците и той подозираше, че местните си изкарват прехраната, като се крадат един друг. Ако не беше нащрек, двамата със Сорша щяха да представляват лесна плячка за кръвопийците.
А облечената в глупавите си момчешки дрехи Сорша се канеше да продаде своето пони и коня на убиеца съвсем сама.
Тя не го знаеше, но той нямаше да я изпусне от поглед.
— Ти стой тук. Аз ще открия купувач за Светата ослица и Вулфгар — нареди му Сорша, щом се озоваха на градския площад.
Вече беше кръстила коня на похитителя си. Всеки търговец веднага щеше да познае, че е мекосърдечна. А когато забравеше да снижава гласа си, щеше да разбере, че е жена. Продажбата беше обречена и на Рейнджър му се щеше да си разбие главата в най-близката стена.
— Ти пази Завоевание — тя потупа жребеца, който беше нарочила за свой — и Аланджей.
Беше кръстила и техните коне. Разбира се. Но поне имената им бяха по-свестни от това на понито. Светата ослица. Всеки щеше да си направи изводите.
Сорша предпазливо огледа улицата.
— Подозирам, че в този град дебне не един злодей.
Значи все пак имала малко здрав разум!
— Ще се върна при първа възможност. Да не се запилееш някъде!
— Добре, Сорша. — Откри, че не му е трудно да се прави на хрисима овчица, когато изобщо няма намерение да спази обещанието си.
— Да не говориш с непознати!
— Добре, Сорша.
— Прави, струвай, но да не изпускаш конете от поглед!
— Успех, Сорша! — извика Рейнджър и зачака тя да се скрие зад ъгъла. После огледа наличните отрепки и направи своя избор.
Един джебчия скубеше оскъдната тълпа, друг плещест младеж на няма и двайсет години си търсеше жертви, които да му донесат максимална печалба срещу минимален риск.
Това беше неговият човек.
Рейнджър демонстративно си преброи монетите, после небрежно ги напъха в кесията на колана си. Можеше само да се надява, че в тази тълпа неговият човек пръв ще захапе въдицата.
Когато усети как кесията му олеква, той се извърна рязко и сграбчи джебчията за ухото. Младежът нададе вой и почна да се бори.
— Млъквай. — Рейнджър затегна хватката си, спаси кесията си и поведе треперещия момък към една тиха уличка зад ъгъла. — Как ти е името?
— Фаръл.