— Скандално! — Високият, културен глас на Сорша стигаше без проблеми до ушите му. — Тези коне струват двайсет пъти повече!
— Тези дърти, кривокраки кранти не струват и пукната пара.
— Не е вярно!
— Обаче тук няма кой друг да ги купи. — Макмъртри въздъхна престорено тъжно. — Затова ще се задоволиш с предложението ми.
— По-скоро ще ги яздя по целия път до Единбург! — Наистина щеше да го направи.
Рейнджър трябваше да излезе на сцената.
— И с какво ще ги храниш, младежо? Оттук до столицата няма друго, освен дъжд, кал и подгизнала трева. Никакъв подслон, я има някоя пътека през долините, я не. Ще си имаш проблеми с другите животни, с които си пристигнал в града, тъй че и тях можеш да ми предложиш.
— По-добре да ги изям. — Тя прихна и веселият звук сепна Рейнджър — а и Макмъртри, който подскочи и нервно нагласи мърлявото си шалче.
— Не се шегувай така, момче. Екстра жребци като тези не са за ядене! — Макмъртри осъзна какво е казал и изтърси една дълга и цветиста псувня.
Рейнджър се спотаи с усмивка в сенките.
Сорша беше добра в преговарянето, но нямаше как да победи в този град с този търговец. Не без малко помощ от негова страна.
— Давам ти двайсет гвинеи за двете животни — заяви Макмъртри.
— Искам двайсет гвинеи за понито и двеста за коня.
— Двеста фунта… — изпелтечи Макмъртри и я опръска със слюнката си. — Двайсет и пет гвинеи и точка по въпроса — отсече той с намерението да си върне контрола над ситуацията.
Рейнджър излезе от сенките и се загледа втренчено в прекупвача. Макмъртри присви очи и положи ръка върху пистолета си.
Сорша се завъртя, за да види защо търговецът гледа над рамото й.
Рейнджър се дръпна зад ъгъла и я чу да изрича авторитетно:
— Двеста и двайсет гвинеи за двете животни и точка по въпроса.
Рейнджър отново се показа на Макмъртри и му посочи с острието на ножа си, че трябва да качи цената.
Търговецът го изгледа яростно, защото мъжката му гордост беше накърнена.
Рейнджър му се ухили като вълк, разкривайки остри зъби и свиреп нрав. Тази усмивка беше усъвършенствана с течение на времето и сега изразяваше готовност — не, желание — да смели Макмъртри на кайма.
Интересно: как една неизречена заплаха може да накара грубиян като прекупвача да влезе в правия път и да си вземе бележка. Цветът на Макмъртри се оттегли от лицето му и той избъбри припряно:
— Като услуга към теб мога да ти дам още двайсет гвинеи… — Рейнджър замахна и прекупвачът се поправи: — Двайсет и пет гвинеи отгоре. Но не и повече! — Той размаха пръст към Сорша и се опита да не обръща внимание на Рейнджър, но когато онзи изръмжа, Макмъртри подскочи като подгонен заек.
Сорша усети внезапното си предимство.
— Това пони е добре обучено и е идеално за малко дете или за превозване на товар — заубеждава го тя. — Конят е млад, с добро родословие. Тепърва му предстоят години усилна служба. Трябва да го видиш как бяга, Макмъртри! Надпреварва се с вятъра!
Когато преговорите приключиха, Сорша взе повече от двеста гвинеи за двете животни, а Макмъртри се потеше като кон, който е пробягал цяла миля на един дъх.
Когато условията на продажбата бяха изяснени, Сорша погали Светата ослица.
— Макмъртри, тази сладурана трябва да иде в добър дом, а Вулфгар има нужда от господар, който разбира непокорния му дух.
— Не щеш ли да се запознаеш с купувачите? — саркастично изтърси търговецът.
Рейнджър въздъхна при тази отявлена глупост.
— Може ли? — прокънтя ентусиазираният въпрос на Сорша.
— Не. — Макмъртри пое юздите от нея.
— Обаче ще се погрижиш за Светата ослица, нали? — Сорша прокара любвеобилно ръка по гърба на понито. — Тя е кръстена на магарицата, която отвела Мария във Витлеем.
Макмъртри се размекна и Рейнджър си помисли, че това сигурно му се случва за пръв път, откакто се е родил. Търговецът също погали понито. После възвърна обичайното си намусено изражение.
— Искаш ли да се запозная с децата, за които ще я купят, за да се уверя, че са добри?
— Много ще се радвам. — Сорша му се усмихна лъчезарно. — Знаех си, че под грубата ти фасада се крие добра душа.
— Много дълбоко — изръмжа Макмъртри. — Много, много дълбоко.
— Приятно ми беше да търгувам с вас, сър. — Тя улови ръката му и я стисна енергично.
Когато най-сетне го пусна и се обърна да си ходи, Макмъртри изтри длан в панталона си.
С леко сърце Рейнджър се приготви да се върне при конете.
Тогава Сорша се обърна към Макмъртри.