— Тогава си извадил късмет. — Мадам вдигна месестия си показалец. — Аз съм циганка. Не говоря врели-некипели и наистина мога да прочета бъдещето ти, ако чуя звън на сребро. Имаш ли сребро?
— Да, имам много сребро! — Сорша не можа да устои на изкушението. Просто трябваше отново да се похвали. — Сключих великолепна сделка. Продадох два коня — всъщност един кон и едно пони…
Мадам й махна да спре.
— Първо: не казвай на никого, на абсолютно никого, че притежаваш същинско богатство в сребро. Не знаеш кой може да те чуе и да заложи живота ти на карта. Второ: стига ми една дребна монета. Имаш ли дребна сребърна монета?
Сорша засрамено прерови тежката кесия на колана си, извади най-малката монета, която успя да намери, и я подаде на мадам.
— Напомняте ми на майка Брижет.
— На майка Брижет? — Мадам постави монетата на полираната масичка до креслото. — Игуменката на Монмаутския манастир?
Ивлийн изсумтя, после закри устата си с ръка. Хелън се изкикоти и занесе един свещник на масата. Очичките на Мадам блеснаха весело и хитро. Очевидният присмех на жените нарани Сорша и тя настръхна:
— Познавате ли майка Брижет?
— Да. — Смехът на Мадам утихна. — Тя е добра и милостива. Преживяла е голяма трагедия, свързана със семейството й.
Сорша се поуспокои. Майка Брижет ясно беше дала да си разбере, че малцина знаеха за преживелиците й. Следователно пътеката й някъде се беше пресякла с тази на Мадам. Щом игуменката се беше доверила на грамадната дама, значи хранеше към нея уважение. Това накара Сорша да постави ръката си в дланта на Мадам, която я преобърна, разгледа ноктите и проследи с пръст дланта.
— Опасността те дебне отвсякъде.
— Да! — удивено примигна Сорша.
— Но като по чудо ще оцелееш. Защото тук е написано, че си невероятно упорит!
Тук Мадам не позна.
— Не съм упорит. Безволев съм.
— Това е твоята представа за теб, не действителността. Последните години са калили решимостта в душата ти. — Мадам се усмихна, сякаш много се радваше. — Не се даваш на Онази с косата, въпреки че тя те следва по петите.
И тогава Мадам се стресна. Пребледня. Повдигна ръката на Сорша нагоре към пламъка.
— Какво има? — Хелън се приведе към тях. — Какво виждате?
Погледът на Сорша тревожно се местеше от едната жена към другата.
— Пръстите ти… те показват знаците… ти си докоснал смъртта! — Мадам се втренчи в лицето й. — Кога? Кога си боледувал? Кога? На дланите ти не пише нищо!
— Никога не съм боледувал. Не и сериозно. — Колко странно, че Мадам вярваше в подобни нелепици. И все пак…
Беше погребана жива.
Но това не я интересуваше. Някъде наблизо се стичаше вода и бавното капене, което някога я докарваше до полуда, сега само допринасяше за безразличието и. Нейният свят се състоеше от самота и печал. Тя умираше и приветстваше края на неутешимостта, скръбта, мъката.
Пръстите й докоснаха костеливата ръка на смъртта…
Онзи сън. Сънят, мисълта, за който не й даваше мира.
— Тогава си се изправил с някого пред портите на рая — или на ада. — Очите на Мадам сякаш я хипнотизираха, опитвайки се да изтръгнат неохотното й признание за нещо, за което на Сорша не й се говореше. За което дори не искаше да си спомня.
— Не. Не съм.
— Доведе ли го? — прошепна Мадам.
— Не знам за какво говорите, а май и вие не сте много наясно.
Ивлийн и Хелън ахнаха ужасено и разтревожено погледнаха Мадам.
Значи хората рядко се изказваха в прав текст пред Мадам. Но тази жена не бива да настоява против волята на Сорша.
— Какъв темперамент! — възкликна Мадам.
Сорша си пое дъх, за да се успокои.
— Извинявайте, не биваше да ви се сопвам така.
— Не, имам предвид тук. — Мадам разтвори ръката на Сорша, сякаш нищо не се беше случило и посочи възглавничката под кутрето. — Склонен сте към ужасни изблици на гняв.
— Това не отговаря на истината. — Мадам сигурно говореше за някои друг. — Според всички аз съм много мирен и кротък човек.
Мадам проследи една линия, която се врязваше дълбоко в палеца на Сорша.
— Много си прибързан в преценките.
— И това не е вярно. Премислям нещата.
— Не си бил подлаган на изпитание — категорично отсече Мадам и я изгледа сурово. — Помни, че единствено ти избираш пътя си на кръстопътищата. Не можеш да виждаш ясно, ако червената мъгла е пред очите ти. Почакай я да се разпръсне, пък после взимай решения и давай преценки.
— Според всички съм прекалено мекушав. — Сорша изстреля най-тежкия си аргумент: — Баба твърди така!