Изведнъж й просветна.
— Вие сте… жрици на нощта… а това е… дом на греха!
— Най-добрият дом в Гленмур — похвали се Ивлийн.
— Единственият дом в Гленмур — уточни Хелън.
Брей! Сорша не можеше да повярва на страхотния си късмет. Не познаваше жена, която да е имала щастието да се запознае с истинска проститутка. Беше готова да се обзаложи, че дори баба й не е посещавала бордей, а ето я нея — седи в приемната на най-луксозното заведение в Гленмур.
— Попитах прекупвача къде може да утоля глада си!
— Ах, тоя Макмъртри! — усмихна се Мадам. — Хитрец е той!
— Да, тук можеш да утолиш глада си — обясни Ивлийн.
— Глада на плътта, не на стомаха.
Сорша поклати невярващо глава.
— Да. — Хелън сръга Ивлийн. — На лицето й е изписано, че е девица.
— С това съм съгласна — обади се Мадам.
На Сорша й се щеше да ги затрупа с питания, да разгадае мистериите за отношенията между мъжа и жената, да стане най-отраканата и обръгнала принцеса в цяла Европа. Всичките й желания изкристализираха във въпроса, който се откъсна от устните й:
— Какво правите с мъжете?
Мадам се засмя високо и Сорша реши, че това рядко се случва.
— Отговорът може да отнеме секунди или дълги дни — отговори тя, после се обърна към своите момичета. — Заведете я в кухнята и я нахранете. Гладна е.
На входната врата се почука шумно и настоятелно. Мадам се подпря на облегалките и се надигна от креслото.
— А аз ще видя кой смущава мирния ни дом.
Момичетата хванаха Сорша за ръцете и я поведоха към вратата.
— Ще ти приготвим ядене, а ти ще ни разкажеш какво знаеш за мъжете.
— Слава богу! Умирам от глад. — Обаче Сорша трябваше да каже на Мадам още нещо. Нещо много важно. Тя се обърна и каза: — Името ми е Сорша.
Мадам притвори мъдрите си стари очи и измърмори:
— Сорша.
Сорша знаеше, че името й се е запечатало необратимо в железния ум на Мадам и ако я сполети нещастие в тази негостоприемна страна, ако някой убиец й вземеше живота, мадам Пинчън щеше да знае на кого да съобщи и какво да изпише на самотния й гроб.
11
Рейнджър думкаше по малката, незабележима врата с юмруците, които бяха изтръгнали информацията от Макмъртри и бяха изтрили самодоволната физиономия от лицето му.
Прекупвачът беше изпратил Сорша в бардак. Бардак! Вече беше престояла там половин час и не беше излязла — юмруците му добре бяха поработили върху Макмъртри.
Мили боже, какво ли правеше там? Какво й правеха там? Представяше си как тя изрича думи, които карат проститутките да избухват в смях. Как вижда неща, които я потрисат до дъното на душата й. Как от невежество върши работи, които завинаги погубват нейната невинност. Ако някой не му отвореше скоро, щеше да изкърти вратата от пантите.
Вратата се отвори под носа му и той за малко не падна в тъмното преддверие.
Възвърна си равновесието и за пръв път в живота си трябваше да вдигне глава, за да погледне жената в очите. Тя наистина беше висока. Освен това беше по-тежка от него с поне трийсет килограма. Вероятно служеше като охрана на бардака и беше физически мощна.
— Да? — Дълбокият й глас изискваше уважение и респект. Отначало Рейнджър пробва с лъжа.
— Моят… брат влезе тук неотдавна. Това стана по погрешка, той няма работа тук…
— Твоя… брат? — изимитира го дебеланата, сграбчи го за врата, преди да е успял да се наведе и го вмъкна вътре.
Е, значи наистина беше силна.
— Хайде, какво за брат ти? — подкани го тя и затръшна вратата.
— Висок е ей толкова — Рейнджър й показа с ръка — с червена коса и черен плащ.
— Може би съм го виждала. — Жената изгледа надменно Рейнджър от висотата на ръста си. — Какво ще ми кажеш, за да ме убедиш да те пусна при него?
— Продаде два коня и е много горд от успеха си.
— Ако това е най-доброто, на което си способен, още сега ще те изхвърля. — Жената го перна с месестите си пръсти.
По дяволите. Какво ли знаеше тая? Рейнджър импровизира:
— Никога не е посещавал такова заведение и няма нужната издръжливост, за да се забавлява тук.
— Друго? — Тя се приведе глава към него.
— С него пътуваме за Единбург. Вероятно ме е споменал. Аз съм Арну рибаря.
— И думичка не е казал за теб. — Тя отвори вратата, сграбчи го за врата като мръсно коте и се накани да го изхвърли.
Рейнджър вероятно можеше да я надвие, но в принципите му беше да не причиняваше болка на жени, особено на жени, които изглежда бранеха Сорша.