— Ти си идиот. Предполагам, че това се дължи на прекалено много династични бракове. — Мадам стана и се запъти към вратата. — Идвай. Сорша се храни с момичетата долу в кухнята.
Той тръгна по петите й, а в главата му беше хаос. Може би това беше капан, но…
— С момичетата?
— Може би трябва да кажа „засища глада си“? — Тя избухна в смях и го поведе надолу по тясното стълбище, внимавайки да не се спъне.
Това като нищо беше капан със Сорша за примка. Ето защо Рейнджър поизмъкна ножа и приготви дъбовата пръчка. Вратата на кухнята се виждаше напред. Отвътре се носеше женски смях. Сорша весело разказваше някаква случка.
Гласът й го накара да се закове на място. Тя звучеше леко и безгрижно, и споменът го върна в онзи ден в градините на Бомонтен…
Той бродеше неутешимо из палата. Чувстваше се самотен. Възрастните бяха заети с поредните проблеми на кралството и въпреки че Рейнджър беше на шестнайсет, му казваха, че не е достатъчно голям, за да дава мнение. Сега беше твърде голям, за да си играе с принцесите. Те палуваха като кученца, когато трябваше да демонстрират прилично държание. Рейнджър им го каза и те го направиха на нищо. Стъпкаха достойнството му в прахта.
Обаче гласът на Сорша първо го накара да се закове на място, а после да се плъзна внимателно напред, криейки се зад шубрака.
След малко видя, че тя се е покатерила на градинската стена и декламира реплика на Беатриче от „Много шум за нищо“ с такъв плам, че той се сви при думите „За мен е по-приятно да слушам как кучето ми лае по гаргите, отколкото един мъж да ми се обяснява в любов.“
Безупречното фразиране и широките жестове накараха сестрите й да изпопадат на земята от смях. Той ги гледаше от прикритието си. От момичетата го деляха две години и надутото му чувство за превъзходство над тях.
Но това не го възпря да си отбележи, че въпреки грубоватото си поведение годеницата му е напъпила като прелестен цвят. Закръглените й форми събуждаха копнеж в тялото му. Баща му казваше, че Рейнджър е във възраст, когато всички жени го възбуждат, което бе вярно, но също така беше вярно, че Сорша има възхитителен бюст и тънко кръстче, което той можеше да обгърне с ръце. Косата й още беше рижа като морков, ала нейните вежди и ресници бяха като черно кадифе, на което изпъкваха сапфирените й очи. А усмивката й беше слънце.
За нещастие това слънце огряваше всички. Тя беше идеалната принцеса, а по всеобщо мнение — на кръстницата му, на приятелите му, на придворните от двете кралства — той не можеше да се мери с нея. Всички го тупаха по рамото, за да му покажат, че се шегуват, но всъщност не се шегуваха.
Тя учеше съвестно, държеше се добре при посещенията на чуждестранни посланици и омагьосваше баща му.
Рейнджър страдаше от младежки пъпки, от вечна раздразнителност, типична за юношите, и от огромни ерекции, които избираха да се появят в най-неподходящия момент.
Единствено графиня Дюбел го разбираше. Усмивката й, нежното й докосване, тайният допир на коляното й бяха причината той все пак да има здраво самочувствие — и постоянна възбуда.
Но днес, докато гледаше годеницата си — толкова безгрижна и весела, Рейнджър си пожела отново да е дете и да се присъедини към игрите на момичетата, както някога.
Рейнджър се върна към настоящето и мрачно си помисли, че някогашните дни безвъзвратно са отминали. Мадам Пинчън му посочи един резбован дървен параван срещу стълбището.
— Скрий се тук. Слушай. Не говори. Не се издавай.
— Но защо?
— Защото по това време и на това място командвам аз, Ваше височество. — Тя погледна пръчката, която висеше на колана му. — Тази палка ти стига за защита.
— Знам как да я използвам — увери я Рейнджър.
— Не се и съмнявам. — Тя изчезна в кухнята сред хор от поздрави, възклицания и дрънчене на сребърни прибори.
— Скъпа Сорша, доволна ли си от яденето?
— Беше много вкусно — отвърна Сорша, — но не можеше да се сравнява с обясненията на Ивлийн как се прави свирка.
Рейнджър така подскочи, че си фрасна главата в тавана. За щастие никой не го чу сред радостната глъчка.
Какво бяха надрънкали тези жени на Сорша?
Той чу как влачат един стол по пода.
— Всичко ли ти обясниха за мъжете? — попита я Мадам.
— Всичко. — Сорша звучеше невероятно жизнерадостно за една затворена дълга години в метох девица, която току-що е научила как се правят бебетата. — Вярвам, че какъвто и съпруг да ми предложи съдбата, ще се оправя с него доста добре.
Рейнджър надникна през една дупчица в паравана, но от този ъгъл не можеше да види кухнята.
— Помни, че цялата философия на контрола над даден мъж се състои в това да усещаш мислите му преди него самия, което би трябвало да е лесно, предвид на това колко безмозъчни същества са мъжете. — Задоволството в гласа на съдържателката ясно показа на Рейнджър колко е доволна, че може да му натрие носа.