Рейнджър погледна вратата. Ако мръднеше паравана съвсем малко, щеше да вижда в кухнята.
— Ах, не тази! — Гласът на Хелън изразяваше разочарование.
— Ще ти купя нова. — По тона на Мадам си личеше, че всякакви спорове са излишни.
Но можеха да го хванат, докато се местеше.
— Добре. — Хелън излетя нагоре по стълбището, без дори да погледне паравана.
— По време на пътуването си срещнах двама мъже, които познаха, че съм жена. Монахините ме облякоха, но сигурно са допуснали няколко грешки. Вие познавате женското тяло по-добре от всеки.
— И мъжкото тяло — засмя се Ивлийн.
— И мъжкото тяло — съгласи се Сорша. — Можете ли да ми помогнете да добия по-мъжествен вид?
Принцесата на Рейнджър определено беше практична.
— Разбира се, че можем. Има мъже, които поставят такива изисквания, ако ме разбираш какво ти казвам.
Рейнджър чу думата още преди Сорша да я е изрекла:
— Защо?
— Понякога мъжете обичат да си играят — каза й едно от момичетата.
— Виж, това ще го запомня — отвърна Сорша.
Без съмнение още една точка от плана й как да „оправи“ мъжа си през първата брачна нощ.
— Дай да ти видя косата — бодро и делово заяви Мадам. — Хм, да. Цветът не струва, но на гъстота си я докарала. Я да те видя разплетена.
Рейнджър си мислеше, че няма да види Сорша с пусната коса преди първата брачна нощ. Сега, когато му се отдаваше тази възможност, от гледката го деляха някакви си двайсет и пет сантиметра.
Чу мърморене и тътрене на крака. После проститутките ахнаха.
— Прилича на коприна с неописуема стойност. — Ивлийн се съвзе първа.
Мадам Пинчън се прокашля.
— Взимам си назад думите за цвета. А на какви тежки вълни пада само!
Рейнджър вдигна паравана и започна да се мести полекичка, докато Сорша и кухнята не се появиха в полезрението му. Той дръпна превръзката от окото си и долепи лице до пролуката.
Озова се точно срещу Сорша. Един кос лъч светлина я осветяваше цялата и шокът му подейства като гръм. Почувства се пречистен.
Мадам беше разстлала кичурите по раменете й. Сравнението на Ивлийн наистина беше удачно. Цветовете блестяха на светлината на свещите. Златото се разтапяше в бронз, а бронзът преминаваше в бакър. Рейнджър копнееше да зарови пръсти в този течен огън и да изгори в него.
Сърцето му спря да бие. Дъхът му заседна в гърлото. Той стисна паравана така силно, че резбата се отпечата в плътта му. Изведнъж усети леко докосване по рамото.
Подскочи и се завъртя с вдигнат юмрук.
Хелън стоеше със сгънатата дантелена нощница в ръце. Интимен като ласка, погледът й пробягна по тялото му и се спря на издутия му копчелък.
— Извинете — подсмихна се тя и се промъкна в кухнята, като че всеки ден виждаше мъже, криещи се зад паравани.
А може би тази гледка наистина не беше нещо ново за нея.
Тя се закова на място при вида на разпуснатите плитки на Сорша.
— Можеш да заработиш цяло състояние тук! — възкликна тя.
На Рейнджър му се прищя да я удуши.
Сорша прокара пръсти през косата си и се нацупи.
— Но какво общо има това с маскировката ми като момче?
— Плитката е основният проблем — трудно е да я прикриеш и мъжете не носят дълга коса. Обаче има с какво да ти помогнем. На първо място ще оцапаме лицето ти. — Ивлийн прокара ръка по покрития със сажди ръжен и пипна лицето на Сорша. — Никоя жена не би тръгнала да се разхожда така.
— А мъжете пет пари не дават за чистотата си — обади се едно друго момиче.
Хелън загъна нощницата в кафява хартия и я завърза с канап.
— Можем да натъпчем ризата й с подплънки от стари дрехи, уж има по-мускулести мишци. Хем така ще й е по-топло.
Рейнджър трябваше сам да се досети за това.
Дамите се надигнаха и обкръжиха Сорша като пърхащи пеперуди. Говореха в един глас и дърпаха дрехите й. После се разпръснаха и полетяха в различни посоки.
Той стоеше зад паравана, вече, без да се крие, но проститутките не му обръщаха внимание. Те идваха и си отиваха, бъбреха си за Сорша. Обсъждаха кралския й сан, принца й, бедите й. От разговорите им ставаше ясно, че дамите в бардака в престъпното градче, което се намираше на четири дни път усилена езда от Единбург, съжаляваха принцесата. Някой ден Рейнджър щеше да поправи този тъжен обрат на съдбата.
В кухнята летяха дрехи.
Сорша чуруликаше неспирен поток от възражения.
Мадам се тресеше от смях.
Когато дамите се отдръпнаха, позволявайки му да я види, той примигна от изненада.
Жените бяха сътворили чудо. Раменете на Сорша изглеждаха яки, лицето й беше мръсно. Шапката беше нахлузена над ушите й. Тя приличаше на момче, което е водило суров живот на улицата.